Пепа беше пенсионирана архитектка на 81. Цял живот бе работила и пътувала по света и искаше още, но вече нямаше тази сила, ходеше бавно и не можеше да се справи с темпото на по- младите.
Не това, обаче, бе мъката и, а дъщеря и. Скоро щеше да навърши 35, а животът и още – някак непълен. Все още бе залепена за полата и. Уж имаше приятел, пък…нищо още. От четири години бяха заедно, а си оставаха на 3 нощи при него, 4 при нея. И двамата работеха здраво, пари не липсваха, той имаше собствен апартамент, но нищо повече - едно и също и никакви планове.
Често нощем си мислеше къде сбърка, какъв грях извърши, та така протече живота. Уж, талантлива в професията си, силна и умна, пък не го нареди, този живот, както го искаше.
Но тук трябва да се върнем години назад в живота на Пепа, за да разберете откъде и как започна всичко.
Пепа бе третата дъщеря в семейството на музикална педагожка и корабен инженер. Живееха в голяма, слънчева къща във Варна. Всички бяха умни, амбициозни, с тънък усет към крас ...