15.06.2011 г., 21:22 ч.

Грешна любов 

  Проза » Други
1238 0 2
2 мин за четене

Звуци... Звуци... и пак звуци. Звуци в съзнанието ми очертават странен свят. Звук от спомените ми със теб. От мечтите, които градих, лепях, разбивах и подреждах. Звук от полета на надеждата пред очите ми. Звук от ритъма на сърцето ми, натъжено, влюбено, разбито. Звук от дишането на душата ми. Всеки дъх, който поема. Тежко ми е. Като камък натежала е мъката във мен. Студено ми е. Замръзвам вътрешно. Студено е. Вледенявам се. Не чувствам ръцете си, краката си. Не чувствам себе си. Боли ме.

Ела, моля те. Прегърни ме. Начертай любовта си по тялото ми с устни, както правиш. Стопли ме. Навън е горещо, а аз съм лед. Имам нужда да горя.

Вглеждам се напред. Зеленина. Тишина. Красота. А аз не съм на себе си. Не се усещам вече. Не зная какво да правя. На къде да поема. Как без крила да полетя? И само звуци. Звуци от грешните ми стъпки. Звуци от падащите сълзи. Звуци, като шепота на самотата, който не ме оставя. Хладно. Студено. Безразлично ми е. Гледам света, гледам живота пред мен и не виждам нищо и никой друг освен теб.

Още не съм те изгубила. Още те имам. Мои ли бяха грешките? Твои ли бяха изборите? Мои ли бяха разочарованията? Твои ли бяха всички решения?

Прегърни ме, както вчера, както в онзи ден. Целуни ме. Само така се чувствам жива, нищо, че така ми горчи. Само така се чувствам истински щастлива, макар силно да ме боли. Преглъщам те на глътки, капка по капка. Преглъщам те, а ми засяда. Бучка на гърлото ми стои.

Колко много грешки направихме двамата. През какво ли не минахме заедно. Ще те върна назад, в миналото, когато спомените ни бяха още по-очарователни. Ще те върна назад, когато нищо не пречеше, нищо не ни събаряше, нищо не ни нараняваше.

Още не съм те загубила. И кълна се, няма да те загубя. Вдигни глава, любов. Усмихни ми се така, както го правиш всеки ден. Мен ме боли, понеже не мога да забравя. Мен ме боли, понеже много простих. Мен ме боли, но тази болка изчезва щом ме погледнеш в очи. И ми горчи. Горчи ми всяка твоя грешка. Горчи ми всеки мой неправилен опит. Горчи ми всяка твоя грешна стъпка. Горчи ми всяка моя сълза. Държиш ръката ми. Не ме пускай. Аз търся някаква опора. Сега, когато себе си не чувствам. Губя се във звуците на тъжна песен. Обичам те, макар, че дълго време исках да не е така. Ще забравя някой ден причините за прошките. Някой ден ще спре да ми горчи. Защото ти ме отведе далече от тук, далеч от реалността, далече в някой друг свят. Ти ме държиш, когато вървя. И да падна, заедно с мене падаш. И да горя, заедно с мене изгаряш в жарта.

Грешна любов е. Грешна, но без нея повече ще боли. Грешни сме двамата. Не сме си простили и едва ли някой ден ще си простим.

© Лилия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??