Грешната жена
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Бях я блокирал навсякъде. Изтрих номера й. Един приятел ми помогна да огранича обажданията. Премахнах я в социалните мрежи. Забраних й достъпа до профилите ми. И ето... Кучката отново се появи!
Проклет да бъде този ден!
Тъпата поща. Бях я забравил! Откачих. Беше ми написала цял роман! Подивях само като видях подателя на шибаното писмо. Името й. Черно като врана. Предвещаващо само злини. Мразех тази жена от дъното на душата си! Нямаше по-голям Дявол от нея.
Само един единствен път се чукахме. И това бе достатъчно да се влюбя в нещастницата. Не знам как го постигна. Реши, че ще си играе с мен. И ми попиля и живота, и къщата. Можех да я пресрещна в някой тъмен ъгъл. Да я притисна и да й разкажа моите правила на играта. Щях да я захвърля на улицата брутално изчукана и безпомощна. Да си я прибира оня, с когото се залъгва ден и нощ.
Ограби сърцето и душата ми. Направи ме на посмешище пред приятелите си. Реши, че е по-силната. По-властната. Не можеше да повлияе дори на ежедневието си, а бе допуснала, че е способна да промени мен. Изплаши се от намеренията ми. Знаеше, че искам да градя бъдеще с нея. Изобщо не сподели на онези как крещеше от възбуда в леглото ми. И колко добре се чувстваше в ръцете ми. Как оставяше кървави следи по гърба и раменете ми. Докато правех онова между краката й...
Проклетницата...
В края на писмото:
„Да се срещнем в девет вечерта?“
Ще се видим в последния кръг на Ада, където Ти ще загубиш себе си...
© А.Д. Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Аластор и Пепи - радвам се, че тези редове провокират мислите Ви!
-
Няма грешни жени, има мъже, които грешно са избрали!
-
Края ня писмото ми хареса и ще продължа от там фантазиите...
Поздрави и на двете за забавните истории... -
Размислих. По принцип избягвам да публикувам често, но снощи го пуснах.
Когато имам възможност чета, но за съжаление времето все не ми стига.
Хубав ден, Адел! -
Кате, нямам търпение!
Би трябвало аз да ти благодаря, за това, че четеш нещата ми! Поздрави! -
Здравей! Пиша ти отново, защото написах разказ в който развих образа на твоята героиня. Както коментирах...тя ме впечатли. Може би това е най-голямото доказателство, че ми е харесал разказът ти. Мисля, че е редно да ти благодаря и да ти пожелая да пишеш все така вълнуващо! Ще го пусна тук другата седмица. Още веднъж..благодаря!
-
Мъжки работи, Петър!
Поздрави! -
Брей!...😏
-
Хаха! Благодаря, Силве!
-
Да си дойдем на думата! Ще чакам с нетърпение, Ади. Ядосай един влюбен, да видиш тогава кон боб яде ли. 😉
-
Благодаря Ви още веднъж, Шефе, Пепи!
Сиси, радвам се, че си отново тук, поздрави! -
Харесах! Чакам продължение... Поздрави!!!
-
Чакаме! Дай още някой да свалим на земята!
-
Марианка, Шефе, Блу, Пепи, Кате, Доти, Светле – благодаря Ви за прочита и отделеното време!
С този текст се задава нещо ново.
До сега героят ми издигаше Любовта като нещо красиво и носещо смисъл. Беше лудо влюбен, наранен, отхвърлен, говореше за „забранената“ жена, за която даваше живота си и чувстваше по много. Наистина много, докато Тя сладко се наслаждаваше на изтезанията му. За мен бе удоволствие да го изградя и да Ви го представя в Светлината, в която аз го усетих и разгледах.
Но... е време да нарушим всичко това!
Още през месец юни ще започна да качвам новите си разкази и малки импресии, където Любовта ще изгуби дефиницията си, взаимоотношенията между хората рязко ще се усложнят, а пороците и изкушенията ще започнат да бъркат в ежедневието и ще вадят маските на онези, дръзнали да заявят кои са. Вечни партита, "забранени" удоволствия, лъжи, клюки, пари и фалшиви роли... Това ни очаква!
До нови срещи, приятели! -
Щастници и нещастници - в онова, за което са създадени да ни предизвикват, твоите лирически герои умеят да съжителстват със светлината и сянката в душата на читателя. Спор няма - за дълго е... Поздравления, Ади!*
-
Олеле, много гняв, чак настръхнах! :D Дали ще има отношение към другите поредици...
-
Аха значи това е фаталната жена. Ами тя и в Ада ще разбуни духовете и от там ще я погнат. Стана ми интересна като образ. Хубаво написано. Кратко, но силно.
-
Любовта е над всичко - споделен живот, а тука - пубертетски истории
-
Права си, Пепи! Страст, наранено его, но не и любов.
-
Чак пък толкова... Влюбен в секса! Това е страст, не е любов.
-
Е, наранени чувства - логично да се опиташ да очерниш другия, за да преживееш неслучилата се любов "c'ect la vie"
-
"Ай, ай" как се промени героят ти, Ади.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
