Грешната жена
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Бях я блокирал навсякъде. Изтрих номера й. Един приятел ми помогна да огранича обажданията. Премахнах я в социалните мрежи. Забраних й достъпа до профилите ми. И ето... Кучката отново се появи!
Проклет да бъде този ден!
Тъпата поща. Бях я забравил! Откачих. Беше ми написала цял роман! Подивях само като видях подателя на шибаното писмо. Името й. Черно като врана. Предвещаващо само злини. Мразех тази жена от дъното на душата си! Нямаше по-голям Дявол от нея.
Само един единствен път се чукахме. И това бе достатъчно да се влюбя в нещастницата. Не знам как го постигна. Реши, че ще си играе с мен. И ми попиля и живота, и къщата. Можех да я пресрещна в някой тъмен ъгъл. Да я притисна и да й разкажа моите правила на играта. Щях да я захвърля на улицата брутално изчукана и безпомощна. Да си я прибира оня, с когото се залъгва ден и нощ.
Ограби сърцето и душата ми. Направи ме на посмешище пред приятелите си. Реши, че е по-силната. По-властната. Не можеше да повлияе дори на ежедневието си, а бе допуснала, че е способна да промени мен. Изплаши се от намеренията ми. Знаеше, че искам да градя бъдеще с нея. Изобщо не сподели на онези как крещеше от възбуда в леглото ми. И колко добре се чувстваше в ръцете ми. Как оставяше кървави следи по гърба и раменете ми. Докато правех онова между краката й...
Проклетницата...
В края на писмото:
„Да се срещнем в девет вечерта?“
Ще се видим в последния кръг на Ада, където Ти ще загубиш себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© А.Д. Всички права запазени
