7.11.2013 г., 23:35 ч.

Грешни спомени - 7 

  Проза » Фантастика и фентъзи
732 0 0
10 мин за четене

- О, просто ми кажи!

Търпението ми се беше изчерпало.

- Не още. - промълви той. - Имам нещо за теб.

Вървяхме към... нямах представа къде отиваме, но знаех, че скоро ще излезем навън.

Кам бръкна в десния си джоб и извади нещо кръгло.

- Дай си ръката.

В първия момент не реагирах.

- Хайде де, какво се притесняваш, каквото и да ти направя все още ще си имаш другата ръка. - изкиска се той щом видя намръщената ми физиономия.

- Дай! - настоя той и грабна ръката ми.

Неговата ръка беше топла, и мека, и голяма и нямах нищо против да държи моята.

Премигнах и въздъхнах бързо.

- Добре ли си?

- Ахам. Странни мисли... нищо особено.

Кам се подсмихна.

- Защо се хилиш? Странно е...

- Знам, знам, просто... странните мисли - каза той и погледна към ръцете ни. - Точно сега.

- Какво искаш да кажеш? Те не ме оставят и за миг... така че...

- Е, както кажеш. - ухили се той и наниза кръглото блестящо нещо на лявата ми ръка.

- Гривната! - възкликнах аз.

- Май вече знаеше как изглежда. - изгледа ме той.

- Ъм... да. - промълвих. - Бол ми показа...

- Ооу, разбирам.

- Значи съм приета въпреки случилото се с Бол?

- Не си виновна ти. - усещаше се раздразнение в гласът му и видях как завъртя отегчено очи. - Бол е тъпак, и е наказан за глупостта си... отново, а ти си приета. Точка.

Въздъхнах.

Не ми се говореше за Бол. Винаги казвахме много малко, но винаги много неприятно.

- Кам!

Телия.

Защо?! Защо винаги се появяваше в най-неподходящите моменти.

- Телия. - гласът на Кам беше някак монотонен.

- Знаеш ли, че Светлите са тук?

- Да. - отвърна той.

- Защо?

Аз дори не я поглеждах. Правех се, че блея някъде настрани.

- Защото искат Зина обратно.

От тези думи потръпнах.

Бас хващам, че в този момент Телия ме бе погледнала.

Въздъхнах и приковах леден поглед към нея, но щом видях лицето й се сепнах.

Тя се хилеше.

Стиснах зъби. Тя се забавляваше.

- Щом се хилиш `ся, вероятно и смъртта на Ека ти е била забавна. - изръмжах аз.

- Кучкоо! - изкрещя Телия и се засили към мен, но Кам беше по-бърз и я изблъска без особенна сила, просто за да я разкара от мен. - Не ме питай Камерън! Прихванал си селското от новата си играчка, виждам го!

Крясъците й кънтяха из целия коридор и хора се спираха за да гледат панаира.

- Спри се! - изсъска Кам като я хвана за раменете и я разтресе. - Ако се върне при тях, ще я убият. Както убиха Ека.

При споменаването на Ека, очите на Телия се изпълниха със сълзи и тя сякаш се пречупи.

Не я бях виждала толкова разтроена.

- Кам, те го убиха в собствения ни дом. - проплака тя. - Как, по дяволите ще се защитим сега?

- Спокойно. - Кам я държеше в прегръдките си и нежно я милваше по главата. - Ще успеем някак си.

- Няма да издържа на напрежението. - изхлипа. - Прекалено съм слаба. Винаги съм била.

- Не. - прошепна Кам. - Не си. Никога не си била слаба, дори понякога си по-силна от колкото предполагаш. Сега също ще бъдеш, за да оцелеем.

Една възрастна жена се беше приближила и притеснено гледаше Телия. Кам й кимна и жената пое Телия и тръгнаха в обратна посока.

Хората тук имаха проблеми, като всеки друг, но истинския им проблем бе оцеляването. Беше общ и за всички, а щом е общ, всички трябваше да се борят или поне да останат единни, защото ако имаше някой, който не е сигурен в това дали ще оцелеят всички надежди за еволюция и растеж на народа умираше заедно със всички Тъмни.

Кам се приближи до мен, като не спираше да хвърля погледи към Телия и възрастната жена.

- Съжалявам. - рекох накрая аз. - Не исках да говоря така за Ека.

- Знам, също знам, че ти нямаш представа кой е... беше Ека... и не те обвинявам. Тя се смееше на това, че Светлите те искат обратно, заслужи си го...

- Но... - усетих, че не е довършил. - Кой е Ека?

- Брата на Телия.

 

 

 

                           -------------------------------------------------------------

 

 

 

Покоите й бяха празни. Отдавна това не се бе случвало, не и след инцидента. Наясно бе, че Мак е разпоредила на няколко души да стоят постоянно при нея и да не я оставят сама, но сега искаше да е сама. Пък и искаше да пусне хората, все пак Светлите бяха тук, един Тъмен бе убит и беше сигурна, че те се притесняваха за децата си. За това просто ги пусна.

Херените се отпусна уморено на удобния си трон. Искаше миг почивка, поне още малко, преди да се яви пред народа си.

Тя знаеше.

Знаеше, че я нападат, но откакто е започнала войната никога не са воювали истински. Не и чрез бой.

Сега беше различно.

Нямаше никакво свободно време и за това не бе наясно какво точно се бе случило с малкия Ека.

- Сомор. - проговори тя на един от стражите си.

- Кралице. - рече той щом застана пред нея и се поклони.

Поклона пред кралицата беше нещо задължително, всички други си допираха гривните, но и с на кралицата.

- Повикай Маклисия.

- Веднага. - рече стражът и излезе.

Не чака дълго. Мак влезе в покоите й придружена от Сомор.

Тя се приближи, а Сомор зае мястото си до двойната порта.

- Благодаря, Сомор, за бързата реакция.

- И аз благодаря, кралице моя, но Мак тъкмо идваше да ви види.

Херенити измести погледа си върху Мак и й се усмихна.

- Кралице. - рече Мак и се поклони дълбоко.

- Сомор, остави ме насаме със Маклисия.

Сомор кимна плавно и излезе последван от още две стражи.

- Какво се е случило със Ека? - попита кралицата в момента в който портата се тръшна и двете жени останаха сами.

- Съжалявам, кралице, но не съм била там. Камерън...

Херенити вдигна ръка за да я прекъсне.

- Моля те, Маклисия, не ме наричай така.

Погледът на Мак омекна и очите й заблестяха.

- Извини ме, имам много неща на главата и забравих. - оправда се Мак и се протегна като подаде ръка на Херенити, която тя пое.

Мак й помогна да слезе по трите стъпала точно пред трона. Двете дами се насочиха към най-близкия диван и седнаха.

- Е? - настоя тя.

- Камерън бил със него през цялото време. Каза, че Ека е бил ранен, следствие умрял от раната. Преди да почине, казал, че Зина Феър - новото момиче...

- Спомням си я. - кимна кралицата.

- Казал, че Светлите си я искат обратно.

- Светъл ли е ранил Ека?

- Да, предател.

- Че защо ще си искат Зина обратно? Та те искаха да я убият! - възмути се кралицата.

- Не. Ека казал, че екзекуцията била прикритие.

- Прикритие за какво? - попита кралицата.

- Кам, каза, че Ека не е знаел. Може би ако говорим със Зина...

- Не знам...

- Трябва, Хери. - настоя Мак.

- Нещо друго разбра ли?

- Не. Кам беше много разтроен. Каза ми пет изречения и изхвърча на някъде, сякаш бягаше от някого. После видях Зина да го догонва. Мисля, че се справят много добре.

- Радвам се. - рече Херенити замислена. - До сега не е имал момиче за повереница.

- Да. - съгласи се Мак.

- Как го приема Телия?

- О, Хери, какво да ти кажа, от моите наблюдения Телия е много раздразнена. Особенно сега...

- Да... - кралицата обожаваше когато Мак я наричаше "Хери". Галеното й име.

- Маклисия...

- Аз говорих с момичето. - продължи Мак. - Намирам я за доста интересна.

- Интересна ли? - озадачи се Херенити.

- Имам предвид, че не е като останалите.

- Сигурна ли си? - попита я тя. - И преди сме имали съмнения за "някои интересни хора" , но не са нищо особенно.

- Тя е различна.

- Както винаги. - изсумтя Херенити. - Мислиш ли, че заради това Светлите си я искат обратно?

- Нямам представа. - отвърна Мак и пое ръцете на кралицата. - Готова ли си?

- Знаеш, че никога не съм. - поклати тя глава.

- Знам само, че винаги успяваш.

Кралицата отново поклати глава и въздъхна.

- Убили са един от нашите. - промълви тя тихо. - Искат война. По дяволите, аз искам война!

- Тя никога не е свършвала...

- Дълго време не бяхме се тормозили.

- Нямало е за какво. - рече тихо Мак.

- Сега има.

- Да. Даже две причини. - каза Кам.

- Каква е втората?

- За Ека и за Зина. - отговори Мак и стисна зъби. - Има два варианта. Да ни прослави или да ни погуби.

- Не желая слава, Маклисия. - възрази тя.

- Знаеш какво имам предвид. - Мак забели очи.

- Не я надценявай толкова.

- Не я подценявай толкова. - подразни я Мак.

- Тя е просто дете.

- Дете, което не възприема лечебната техника.

- Грешно поставяне. - взе да спори кралицата.

- Не. Аз бях там. Всичко беше наред.

- Понякога трябва да признаваш грешките си.

Маклисия се усмихна.

- Имала е проблясък. - каза тя изведнъж.

Кралицата замръзна.

- Но... но, не. - заекна тя. - Не е възможно.

Невъзможно!

- Възможно е и още как. Кам ми каза. Зина е споделила с него. Беше озадачен колкото теб. Виждала ли си някога подобно нещо? Аз не съм, но винаги съм го вярвала.

- Щом казвам невъзможно, според теб, виждала ли съм? - сопна се тя.

- Права си, но ми се иска да помислиш. Живеем във ера в която вече няма невъзможни неща.

Кралица Херенити поклати глава.

- Не може да си спомни миналото толкова скоро. Дори в учебниците го пише!

- Учебниците лъжат. Пък и ти си най-възрасната...

Кралицата се намръщи.

- Ъх... имах предвид, че си най-мъдра и по учена от всички.

- Ти си по-мъдрата от мен, Маклисия, а сега може ли да престанем със комплиментите, защото взе да ми става неудобно.

Мак направи сладка физиономия.

- Е, май е време да тръгваме. - кралицата се изправи бавно и отиде до огледалото за да се огледа преди да е излязла пред всичките онези хора.

Прокара ръце през копринената си синя рокля за да я по изглади малко. Почти цял ден стоя седнала.

- Ще говориш ли със Зина? - попита я Мак като застана до нея гледайки на кралицата отражението.

Кралица Херенити не отговори.

- Светлите вероятно вече са долу за да си вземат предателя и Зина. Предполагам, че ако не получат и двамата ще ни нападнат.

- Ето това бихме искали да предотвратим, нали? - усмихна се кралицата лукаво.

Херенити се обърна с лице към Мак и сякаш й зададе въпроса отново, но само с поглед.

- Предполагам, но не можем...

- Можем и още как!

- Но, Хери... Ще предадеш Зина на Светлите?

- Ще предам Зина на Светлите.

© Палома Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??