10.12.2013 г., 22:28 ч.  

Грешни спомени - 8 

  Проза » Фантастика и фентъзи
776 0 0
9 мин за четене

Срещата със Светлите настъпи. Всички тръпнеха от нетърпение, копнеещи да видят развръзката от цялата тази неуговорена среща. Тъмните желаеха отмъщение. Светлите желаеха война и най-вероятно щяха да я получат. Кам и Зина тъкмо излязоха навън, минавайки през огромни двойни порти.

Тези бяха най-големите във цялата пещера.
Зина не спираше да оглежда всичко, което можеше да се докосне до окото ù.
Тя се остави на прохладния вятър да помилва лицето ù и леко потръпна. Гледката беше много трудна за обяснение, пред нея простиращо се много планини със заснежени върхове.

Щом престъпи отвън прага прикова поглед към прекрасната Луна, която също бе свидетел на отношенията между двете сили. Успокояващият ù блясък хвърляше лека светлина върху всички тях и сякаш хората сияеха. Сякаш всеки път щом излязат навън Луната ги даряваше със собствена светлина.
Пред входа бяха изградени красиви стъпала, а отстрани се извисяваха две прекрасни колони поддържащи изящен навес. На колоните имаше забити факли от които пращеше огън и осветяваше верандата.
Стражите наизлизаха и заобиколиха цялата тълпа от Тъмни, долу пред стълбите.
Като предпазна мярка, предположи Зина. Те бяха много, а Светлите - не. Не се бяха постарали достатъчно или това бе един от техните пъклени планове. Първото впечатление никога не трябва да е грешно, но явно Светлите искаха да направят грешно впечатление. Искаха да заблудят Тъмните, а ако те бяха глупави, биха се хванали.
Тълпата разговаряше шумно и звучаха като жужащи пчелици, но очакваха своята кралица с нетърпение. Изглеждаха притеснени, дори уплашени. То кой не би бил уплашен...
Планините бяха толкова високи, че нищо не се виждаше отвъд тях. Независимо това, тия планини стопляха душата на Зина. Знаеше, че е на Земята и вече бе сигурна, че няма радиация.
Зина стоеше до лявата колона, близо до запалената факла. Беше й студено искаше да се постопли малко. Пък и не бе свикнала със реалния климат.
Кам стоеше близо до нея, а Мак се появи точно след секунда.
- Къде е кралицата? - попита Кам.
- Идва. - щом Мак продума един мъж със странни дрехи взе да удря ритмично барабани.
- Защо го прави? - Зина изсумтя.
- Това е начинът по който се приветства кралицата. Чрез музика.
- Не е ли прекалено изтъркано?
Кам хвърли многозначителен поглед на Зина и тя сви невинно рамене.
- Ето ги Светлите. - отново проговори той.
Погледът й се прикова точно върху Нерминус Ос, тоя нещастник...
- Какво е това? - прошепна тя в ухото му, сочейки странната машина от която Светлите излязоха.
- Те могат да си го наричат както искат, но за мен това си е скапан хеликоптер.
- Хеликоптерът не е ли летателен апарат използван в моето време?
- Точно така. - Кам кимна. - Сдобиха се с него малко след Разделението.
Кам се загледа в Зина.
- Какво?
- От къде знаеш, че хеликоптера е апарат от твоето време? Ти дори не знаеш от кое време си дошла.
Беше напълно прав. Нямаше как да зная или пък... просто го знаех.
- Всичко ти идва в повече, нали? - обади се Мак наблюдавайки Зина загрижено.
Зина поклати глава.
- Дори не знам от къде да започна. Времената се преплитат и мисля, че скоро ще си загубя разсъдъка. Просто още не съм го осъзнала.
- Не говори глупости. - прошепна Кам. - Имаме специалисти, които могат да работят с теб. Могат да ти помогнат да си подредиш спомените, дори биха ти помогнали да си спомниш всичко.
- Което не е добра идея, Кам. - възрази Мак. - Нещата могат да станат още по-зле.
- Мисля, - Зина въздъхна дълбоко - да говорим за това по-късно или пък никога. Така или иначе не ви разбирам дори и една дума.
По лицата и на двамата пробягнаха усмивки.
Барабаните заглъхнаха и Кам застана плътно до Зина.
Мак пристъпи напред и се обърна към тълпата.
- Тишина! - властно извика тя и сякаш всички бяха програмирани да млъкнат при тази команда. - Кралицата!

Барабаните отново зазвучаха, но с различна мелодия, по-тиха, но приятна. След секунда кралицата Херенити се появи със по две стражи от всяка страна. Изглеждаше толкова величествена и неописуема в същото време. Походката ù бе плавна като на котка, а копринената ù рокля стоеше съвършено на перфектното ù тяло, правейки я много изящна и елегантна. Светлите й кърдици се спускаха по гърба и леко се полюшваха при всяко нейно движение. Изглеждаше толкова спокойна, дори щастлива да вижда народа си на едно място, всички така почитащи я, а тя тях. Кафявите ù очи гледаха с любов към хората си, а към враговете си дори не поглеждаше.
Барабаните спряха щом кралицата застина на едно място.
Зина се чувстваше неловко, че трябва да стои тук горе, а не там долу където й беше мястото. Искаше да бъде равна със останалите, а не да ù се полагат привилегии, които други не получават.
- Не трябва ли да слезем долу?
Кам се бе привел за да чуе какво казва и рязко извърна глава за да я погледне, което се оказа по-близко от колкото очакваха и двамата. Лека тръпка мина по гърба на Зина и тя премигна. Беше се вцепенила.
Той наистина беше красив...
Очевидно и Кам се бе изненадал, защото за момент просто стоеше и гледаше Зина в очите, но след секунда той също премигна и се отдръпна.
- Закъсняхме. - прокашля се той. - Не е проблем ако сме тук. Сега мълчи.
Тя сведе глава, натъжена(незнайно защо), но кралицата тъкмо проговори и Зина насочи цялото си внимание към нея.
- Тази вечер, един от нас бе убит. Дете! Дете, което бе невинно, но пожертвано.
Тръпки лазеха из цялото й тяло при всяка дума на кралицата. Гласът й бе силен и властен.
- Никой не е невинен, особенно вие, Тъмните. - обади се познат глас, студен като пронизващ лед и безкомпромисен.
Ако Зина трябваше да спори с кралицата, никога не би ù се противопоставила, но Нерминус Ос, съдията на Светлите - да.
- Тоя нещастник. - изсумтя Кам и едно мускулче на челюстта му затрептя.
Зина се усмихна леко щом Кам използва същите думи за да определи съдия Ос, които тя бе използвала мислено, щом го видя.
Съдия Ос стоеше най-отпред, а зад него бяха Тъмните, обградени от стражи. Беше вирнал нос нахално и гледаше Херенити със чиста омраза.
- Всеки знае себе си. - отвърна Херените без да отстъпва по тон. - Вие ни ударихте първи, ваша е вината да сме тук, днес!
- Ама, разбира се! - Ос разпери ръце и лукава усмивка пробяга по лицето му. - Ти не би признала вината си.
- Нито пък ти. - възрази тя.
- Искаме човека си. - рече Ос без повече да увърта.
- Ще ви го дадем, но при условие, че се разкарате от земята ни!
Зина не можеше да се стърпи. Искаше да пита още нещо. Побутна Кам с два пръста по рамото за да й обърне внимание.
- Щом Нерминус Ос и всички Светли са толкова опасни, защо трябва целия народ от Тъмни да е там, долу където могат да бъдат нападнати всеки момент.
Кам въздъхна.
- При всеки спор, всяка страна се нуждае от свидетели. Тъмните са свидетели на кралицата, а на Нерминус, неговите хора. Докато не се обяви войната с думи, то война няма. Капиш?
- Какво? - намръщи се тя.
- Няма значение. - раздразнено отвърна той. - Просто слушай.
- Ние имаме друго предложение. - Нерминус продължаваше да говори със същата омраза с която говореше преди 2 минути.
Кралицата се напрегна.
- Слушам те.
- Даваш ни нашия човек и Зина Феър. - рече Ос и погледна право към Зина.
Светът на Зина се преобърна за втори път. Като роботи всички погледнаха към Зина, но я нямаше онази омраза, злоба и обвинение, сега усети, страх, съжаление, както и безразличие.
Обаче очите на Нерминус Ос искряха. Щеше да я разпердушини.
- Ако ми дадеш тези двамата, война няма да има.
Студени тръпки обляха тялото на Зина. Краката ù омекнаха и ù причерня. Срещна погледа на Кам, който в този миг я улови за лакътя, точно в момента в който щеше да се свлече на пода в краката му.
- Спокойно. Дишай. Няма да позволя да те вземат.
Кам нежно шепнеше мили думи в ухото ù.
- Сега си една от нас.
- Ще ти я предам. - заяви съвсем сериозно кралицата.
Кам рязко се изправи и погледна кралицата със потъмнели очи. Дори самия Нерминус беше изненадан.
Независимо, че държеше Зина със лявата си ръка, Кам бе заел отбранителна позиция.
Наистина нямаше да я даде. Дори и във крехкото си състояние в момента, Зина разбираше, че това момче би направил всичко за нея. Особено сега. Но Кам, сам срещу целия свят не вдъхваше особена сигурност, но Зина знаеше това...
Той понечи да се приближи до кралицата и погледна Зина притеснено.
- Върви. Аз съм добре.
Обаче той не я пусна. Стоеше втренчен в нея, хапейки долната си устна.
- Отивай!
Кам най-сетне кимна и я пусна, обаче щом направи две крачки, Мак му препречи пътя.
- Недей. - тя поклати глава предупредително.
- Недей ли?! - изсъска той. - Тя да не се е побъркала?

- Трай. - прошепна Мак.
- Да си трая?! - изсъска той отново. - Какво по дяволите?
Кам се опита да направи още една крачка, но Мак сложи ръка на гърдите му и го изгледа продължително.
- Трай си. - повтори тя отново, но по-настоятелно. - Връщай се.
Кам гледа Мак продължително, но накрая въздъхна сърдито и бавно се върна при Зина, обаче не свали поглед от Херенити. Очакваше момента в който щеше да каже "Заловете момичето!" и той щеше вече да е скочил върху пет стражи. Нямаше с пръст да я докоснат.
- Ще ти я предам, ако ми кажеш за какво ти е. - рече Херенити щом тълпата утихна.
Беше се разшумяла щом кралицата каза, че ще предаде Зина. Тя какво си мислеше?
- Насрочена е за екзекуция. - Ос отвърна спокойно сякаш не говореше за екзекуция, за това колко прекрасни курабийки бе ял предния ден. - Един ден бе пропилян, няма да се повтори пак.
Херенити се усмихна.
- Ос, и двамата знаем, че това не е вярно.
За миг погледа на Ос замръзна. Очевидно не бе очаквал Тъмните да знаят за фалшивата екзекуция, което бе "насрочил", но бързо овладя изненадата си.
- С грешка си. - каза Ос със същото надменно държание. - Зина Феър е повредена и трябва да бъде заличена!
- Явно ме смяташ за глупачка, Ос.
- Не бих могъл да бъда по-съгласен. - ухили се той.

- Всички тук сме повредени! - изрева тя. - Какво ще направиш по въпроса?

- Скоро ще разбереш ако не изпълниш условията ми. - отвърна Ос.

- Вярвай си. - при тези думи още стражи наизлизаха и заобиколиха кралицата и всички придворни.
Кралица Херенити направи знак на тълпата да се прибере, както и придворните, така на Кам, Зина и Мак. Кралицата стоя навън докато не влезе и последният от народа й.
Зина, Кам и Мак бяха последни, най-близко до кралицата. Вратите вече бяха започнали да се затварят.
- Няма да ти предам никого. - заяви Херенити. - Обявявам началото на войната!

© Палома Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??