Грях
Не можах да гледам как цветовете на неопорочено сърце бледнееха пред позорните очи на човек, по-мръсен от калта. Как ли той успяваше да губи разум през нощта, за да попадне в безсъзнание. Дори не ще посмея да го нарека и сън, защото бясно куче не може да заспи, то просто губи сили и се просва на земята. И в онзи миг позорен аз стоях, не толкова стоях, а просто блуждаех из прахта и пушека на таз миризлива и два пъти по-тъмна уличка. В началото, скован от страх и обладан, сякаш не можех даже да помръдна, гледах как се гаври той с малкото дете. Сянка хвърляше съседната тераса и тази сянка бе единственото нещо, което ме раздели от това да видя как отлитна душата на детето. Тогава аз счупих оковите и тръгнах към тъмнината. Светлините от лампата нарочно, сякаш бягаха от ъгъла порочен, не смееха да разкрият туй, което се криеше там. Само стъпка една успях да направя и нещо отново скова кръвта ми. Рев, тънък и остър, ме прониза целия, очите ми не посмяха да се отворят, от чутото само разб ...