Грях от любов

Любов, най – силното и чисто чувство може ли да е грях?

ЧАСТ 1

В провинциално село, далеч от столицата, младо, красиво момиче на име Нелина, стоеше на прага на училището си с дълга, на цвят пепел от рози, рокля, руса пусната къдрава коса, пленяваше с кафявите си очи, стъпила на обувки с висок ток и в ръка държеше роза, която даде на нейната класна ръководителка.

Училището би последния звънец за Нелина и нейните съученици.

Когато Нелина се прибра от изпращането си, тя развали грима си, свали роклята и облече нещо по-удобно, след което незабавно отвори гардероба и започна да събира дрехите си в един куфар. Майка и влезе в стаята и каза – Не бързаш ли да заминаваш? – Нелина отговорила. – Не, искам да бъда в София колкото се може по – бързо, трябва да си намеря работа, да се установя и да запиша в университета който искам, това не са малко неща, говорили сме го.

Не мога да те спра, но искам да внимаваш, все пак това е София, не си свикнала, няма нищо общо със селото ни.

Подготвена съм психически и физически, за това няма никакво място за притеснения.

Казах на леля ти да те чака, докато се установиш ще останеш при нея, нали така се разбрахме.

Да, плана си остава.

Добре тогава, когато си готова ми кажи за да те закарам до гарата.

Нелина кимна и продължи да събира дрехите си. След около три часа, тя беше напълно готова и тя и майка и тръгнаха към гарата. Когато пристигнаха, слязоха от колата, свалиха багажа на Нелина и майка и се обърна към нея и каза. - Влака ти пристига в 14 часа, нямаш много време.

Тъкмо няма да чакам, едно от нещата които мразя.

След 15 минути влакът пристигна и Нелина си взе довиждане с майка си.

Може да звучи банално, но времето много бързо се мина мила, вече си независима, скоро и самостоятелна. Желая ти живота да ти показва повече добрата си страна от колкото лошата, но каквото и да стане бъди силна и все пак винаги ще бъда твоя подкрепа, не го забравяй. – Сълзите на Надежда, майката на Нелина, преляха от очите и започнаха да се стичат по лицето и.

Мамо, не се разстройвай, винаги ще си остана твоя дъщеря, не си казваме сбогом а само довиждане, чу ли?

Нелина прегърна майка си и след това се качи във влака. Влакът потегли и Нелина се усмихна на майка си през прозорчето на влака.

Докато пътуваше, тя заспа и започна да сънува сън. В сънят тя беше в голямо бяло пространство, сама, но когато се обърна видя, смътно, мъж със сини очи, стоял зад нея. Той и носеше спокойствие и сигурност. В следващият момент усети че има нещо пред нея, обърна се и видя черна сянка сред белия фон. Сянката държеше пистолет насочен към Нелина. Тя почувства страх. Изведнъж пистолета гръмна. Нелина се събуди стресната, осъзна че това е само сън, взе шишето си с вода и отпи от него за да се успокои, след това сложи слушалките и си пусна музика.

След пет часово пътуване, Нелина най – после пристигна в София. След като слезе от влака, тя се запъти към леля си. Беше решила да не взима такси а да използва градския транспорт, въпреки че не познава града, защото искала да го опознае и единственото нещо което я е упътвало било навигацията на телефона. След час пътуване, навигацията я е заведе в едни тесни улички, които изглеждаха доста притеснително а и още повече привечер, по което време беше се озовала и Нелина в тях. От ламаринена врата, от дясната и страна, изскочиха внезапно двама мъже, видимо мръсни, те забелязаха веднага Нелина и тръгнаха към нея с думите – Ммм, като по поръчка идваш. – Нелина започна да прави крачки назад. Двамата мъже бързо се приближиха към нея, единият я сграбчи, запуши устата и с ръка и чрез натиск я принудил да падне на колене. Нелина започна да плаче, опитваше се да се освободи, не спирала да мисли какви ужасни неща могат да и причинят тези мъже. Този дето стоял срещу нея казал. – Хайде сега да ни задоволиш.

Никой не чувал виковете на Нелина защото устата и беше притисната, но от вътре се разкъсвала.

Изведнъж зад нея се появи един мъж, тя не можа да го види добре защото очите и бяха насълзени а и беше тъмно. Той освободи Нелина от мъжа който я държеше и започна да го удря жестоко, кръв започна да блика от лицето на мъжа. Другият от бандитите, изкара пистолет насочи го към мъжа дето налагаше престъпника. Пистолета гръмна, Нелина извика, обляна в сълзи, а мъжът който я спаси беше застрелян, той падна на земята а двамата престъпника избягаха бързо. Нелина отиде при мъжа, той все още беше в съзнание, тя бързо седна на земята и постави главата му на краката си, тогава го видя хубаво, видя сините му очи.

Тате! Чу детски вик зад нея и се обърна.