-Знаеш ли какво имаше на картината?- попита Джони.
- Какво?
- Ами представи си, черна картина. Напълно черна. Все едно някой е мацал с мастило. Всичко е черно, разбираш ли? И най- долу познай какво има? Две ръце.. Една върху друга. Сякаш някой си почива.
- Тези клаксони. Подлудяват ме - почеса се Сузана.
- Две ръце в черна картина. Странно нали- продължи Джони.
-Законът забранява клаксона. Не можеш да си бибиткаш просто така. Четох го.
- Не ме слушаш!
- Е и какво от това. Две черни ръце. Какво толкова. Тъпо е.
Той се усмихна, но я изгледа някак с яд.
- Ти не ме слушаш, нали? Разбира се, че не ме слушаш. Не съм и мислил, че ще го направиш. Кога ли си го и правила. Ти си луда, а аз съм глупак.
- Слушам те. Знаеш, че просто понякога..
- Не са черни. Разбери. Не чуваш. Ръцете са бели, а картина е черна. Няма лице. И няма и защо да има. Няма смисъл. ...