Първо да посоча, че историята е изключително банална и скучна, така че тези, които нямат време за губене, по-добре веднага да престанат да четат и да се заемат с някакво смислено занимание.

  Но аз да си кажа. Вкъщи си имам една малка фурничка от тези българските с нагревател отгоре, които са подходящи най-вече за печене на сандвичи. Аз обаче я ползвам и за притопляне на манджи. Та майка ми беше правила шкембе чорба и аз си бях взел две порции да я опитам. Сипах чорбата в една метална войнишка чиния и я сложих да се топли, после се заех да подредя масата. По едно време реших да проверя дали чорбата се е стоплила и надникнах във фурната, която няма капак отпред, както може би се досещате. Мазнината отгоре цвърчеше, а нагревателят светеше с много приятен тъмнорозов цвят. Идилия. И докато се блещех в бълбукащата жълтеникава повърхност, се чу едно „пуффф”, присветна пламък и усетих как ме облизва мазен огнен език. Отскочих стреснато назад, после бързо извадих щепсела, за да изключа фурната и си казах: „Леле, гръмна ми шкембето”. Но всичко се размина благополучно, само ми се запотиха очилата, и добре, че бяха те, защото можеше да си остана без мигли в неравната борба с шкембето. Мазнината ли беше пламнала за момент, газове ли някакви се бяха образували, не знам, но факт е, че шкембето е опасна ядене. Както и да е. В този момент се замислих за заглавията в жълтите и в не толкова жълтите вестници, чиято цел е да привлекат вниманието, но като се зачетеш, се оказва,  че заглавието е само стръв, а същината на статията е всъщност някаква банална клюкарска глупост. Аз затова преди месеци престанах да си купувам вестници и сега сутрин на едното място си чета книга. А в неделя, когато ходя при нашите, чета един седмичник, който съм забелязал, има леко слабително действие и лекува перфектно запек.

  После ми дойдоха други мисли в главата. Ами ако имах микровълнова печка и бях решил да си изпека цели яйца, може би заглавието на настоящото писание щеше да е „Гръмнаха ми яйцата”. Страховито и интригуващо, нали? Спомням си за едно заглавие в спортен всекидневник от преди около десет години, може би: „Арсенал посреща Евертън с Хлеб, но без Сол”. Да уточня, че тогава в Арсенал играха беларусинът Александър Хлеб и Сол Кембъл, който май по едно време беше английски национал. Хитро и оригинално заглавие, ще го запомня за цял живот. Преди много време по радиото рекламираха тоалетна хартия с фразата: „Приятел в нужда се познава”. Това вече е направо гениално. Наистина, не смятате ли?

  Вече толкова пъти са ме подлъгвали помпозни и „интригуващи” заглавия, че вече не им обръщам никакво внимание – говоря за заглавията в новинарските сайтове, защото, както вече споменах, почти не чета вестници. А едно време дядовците са казвали: „Вярно е, как да не е вярно, във вестника го прочетох”. Обаче нещата се промениха и вече никой на никого не вярва. И чистата истина вече звучи абсурдно и смешно.

  Ами ако пропусна нещо важно? Представете си например, че някой бизнесмен реши да си направи реклама, която да вкара името му в повечето световни медии. Да кажем реши да прежали стотина хиляди лева, та колко е тази сума, я стигне за един луксозен джип, я не. Нищо пари за един сериозен бизнесмен. Как може да стане супер известен въпросният бизнесмен? Ами ето как. Товари парите на хеликоптер, прелита над култовия квартал „Люлин” в София и старателно разхвърля банкнотите върху блокове, градинки, училища, пазари и улици. Леле, какво оживление ще настъпи! Леле, как хората ще се зарадват! Леле, какво събиране ще падне! Сигурен съм, че всички медии биха „захапали” събитието. Че къде се чуло и видяло такова чудо. Само не знам дали въпросното деяние няма да бъде разгледано като посегателство срещу националната валута, защото преди години съдиха един тапицер на мебели, задето използвал жълти стотинки, вместо шайби, просто му излизало по-евтино. Ами чужда валута да хвърли тогава от хеликоптера, какво пък толкова. Но той ще си реши човекът как да постъпи. Нека не му се бъркаме. Важното е, че инвестицията ще му се върне двойно и тройно. Някой съмнява ли се в това?

  Лошото е обаче, че аз ако прочета заглавие от рода на: „Днес над Люлин ще валят пари”, ще се изсмея ехидно и няма да си приготвя платнището, а съседите ще събират, събират, събират…