11.08.2017 г., 22:29 ч.

Гръмогласие (Писмо до Б) 

  Проза » Писма
592 1 2
2 мин за четене

Дъще,

 

не искам да изгубиш живота си в стремежа ти да се избавиш от всички тия проблеми, които са те налегнали през последните няколко дена. Знай, че тия твои стълкновения с нещастното ти съществуване по тая земя, ще намерят начин да достигнат до тебе. Единственият възможен вариант, който имаш пред себе, за да усетиш благоволението на чувството, наречено щастие още веднъж, е като победиш тия твои болки приживе. 

Никой не е казвал, че животът е една кратка екскурзия, в която болката и разочарованието не съществуват.  Истината е, че животът е дълго и изморително пътуване по една безкрайна  пътека, осята от безбройни, по-остри от ромфеи, тръни. Тия люде, които си представят живота като пътека от лунни лъчи, са или облагодетелствани материално по силата на определени условия, или живеят не в действителността, но в приказните, розови сюжети, които съществуват в техните крехки и все още твърде неопитни съзнания.         Хубавите неща рядко се случват на добрите, сиреч на тези люде, надарени от Бога с възможността да разсъждават трезво и в най-тежките възможни мигове. Добрите наши братя и сестри почти винаги понасят падение подир падение, разочарование подир разочарование, болка подир болка, само и само, за да калят душата си и да научат урока, че волята и вярата са двете неща, които крепят човешкия живот повече от всичко останало. 
                Гледаш на болката и разочарованието еднозначно, а това по мое мнение, е грешен подход. Монетите всякогаш имат две страни. След всяка Голгота следва възкресение, след всеки крах, следва възход. Нима нашите първи Асеневци не превърнаха една болна и немощна ромейска провинция във велика сила, при все за едни нищо и никакви 20 години? Нима всичко при тях вървеше по мед и масло? Не разбира се, те също имаха своите падения. И тримата Асеневци загинаха преждевременно, но нито за миг не се отказаха да се борят за целта, която си бяха поставили.

          В старите книги пише именно това: "Животът е вечна борба". Нашите Асеневци се биха до последно с враговете си и успяха да се овенчаят с победен венец. Твоите врагове, чедо мое, са чувствата, мракът и слабостта. Пребори се с тях и ти ще можеш да продължиш напред. Само така ще излееш пред очите на всички тая сила, която съществува нейде дълбоко в теб, и ще докажеш, че животът ти не е бил просто едно безцелно и безсмислено витаене в границите на човешкия свят. Майка ти е създавала сърцето ти 9 месеца. Нали не искаш да види как то се превръща в прах за нищо и никакъв миг? Аз вярвам в теб, чедо мое, аз вярвам в теб. Покажи ми, че моята вяра не е напълно безпочвена. Само твоето щастие е в състояние да ме направи истински щастлив. Приеми моите най-искрени  благопожелания и се усмихни истински, понеже усмивката ти отива и понеже чрез нея, ти можеш да направиш първата крачка, която ти е необходима. 

© Андрей Андреев Всички права запазени

Намерих това съобщение в дискусия, която съм водил в социалната мрежа. Промених съдържанието дотолкова, колкото текстът да бъде по-богат откъм понятия. Датата, на която изпратих съобщението е двадесет и втори юни, 2017г. Обръщенията „чедо мое” и „дъще” не бива да се тълкуват буквално. Те са вмъкнати по емоционални причини, за усилване на посланията.

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??