19.
След разговора с Чарлс, Ханк задиша малко по-леко. Свали очилата си, остави ги на бюрото и изтри подутите си от умора очи. Винаги бе чувствал Чарлс като по-голям брат. Брат, който те води през живота, показва ти правилните пътеки и те учи как да избягваш капаните. В каквото и състояние да беше, дори и в най-лошите си моменти, Чарлс винаги знаеше какво трябва да се направи. Ханк дори бе успял, с времето, да признае пред себе си, че и за случката с Джийн, Чарлс реално нямаше вина. Бе постъпил по най-добрия за ситуацията начин. И да, може би фактът, че ги изпрати на онази рискована мисия в Космоса, имаше връзка със смъртта на Рейвън и Джийн, но наистина ли единствено желанието за слава караше Чарлс постоянно да ги прекарва през подобни опасни премеждия в последните пет години? Или просто мислеше за тях и със старанието си да запази мира с хората, всъщност осигуряваше тяхната защита?
„Следващият път, когато го видя.“, помисли Ханк. „Ще му кажа, че съм му простил. Трябва да го чуе от ме ...