Хайваз

е музиканта, с когото Недялка Керанова изпя най-хубавите си песни по сватби и сборове, един от последните ученици на легендата Рамадан Лолов!... 

- Циганин, ама на много българи вика „назад”!... Когато свири, ти казва с кой крак да стъпиш! – казват по-възрастните.

Хайваз има характерно чувство за хумор – не разказва измислени истории, а житейски вицови ситуации и герои, които хората знаят или са чували. Разказва с лекотата, с която и свири на кларнета… Когато засвири, очакваш история, а заразказва ли, очакваш свирнята… Има изключително чувство за мярка – лоша дума не казва и обидна дума не знае…

Когато сменят имената на циганите, го питат какво име си избира:

- Иван Вазов – заявява той.

- Ама, чакай, нали знаеш, кой е Вазов!...

- Знам, и зат’ва искам т’ва име – ако е гарга да е рошава…

- Ама, Вазов е написал „Под игото”…

- Е, аджеба, точно за т’ва…

- Барем чел ли си „Под игото”?...

- Аз си го знам – отвръща многозначително

Няма как, писали го Иван Вазов, но за хората си остава Хайваз…

Посред зима, в най-големите студове, децата му остригани и главите им лъщят като тиган на месечина. Комшиите го питат:

- Що ги острига всичките нула номер!...

А той:

- Ми щото, вечер като си легнем, ай сме мръднали с циганката, те дигат глави и се кокорят в тъмното, да не изпуснат нещо… А сега им е студено и се завиват през глава под чергата…

Политически от Окръга агитира чемурлийци доброволно да си дадат земята и обработват колективно:

- Ша докараме от Съветския съюз и породисти крави, дет дават по 30-40 кила мляко, а не кат наш’те по три-четери! – нарежда агитатора…

Латю, който няма земя, а само една крава, се обажда:

- Съветските крави дават много мляко, щото вратовете им са дълги и пасат на далече…

Политическият се озъптил, стрелва го с поглед и преглъща…

На другия ден го намира да пасе кравата в едно дере и от далече завърнал сакото си така, че да му лъсне „ютията” на кръста, го подхваща:

- Бе, ти к’во, аджеба, снощи искаше да ми кажеш на събранието! – пита го през зъби, застанал над главата му и го подритва с ботуш…

- Ми, да ти кажа, кузум… Ей, тая крава, видиш ли я?... Ако ми изяде хляба от торбата, ще се наеде ли?... Няма да се наеде, ама я ша остана гладен... Та, и ти - кат ми вземе кравата, държавата ще прокопса[1] ли, няма да прокопса, ама я, няма да има к’во да ям, нъл’така...

След създаването на текезето в Чемурли, Хайваз ходи два дни на полето и на третия става муртаджия[2] към селкоопа – от мотиката му ставали мазоли и не можел да свири… Така, десетина години обикаля с плетена кошница из селото да събира яйцата, докато един ден се чу, че са го начели и трябва да плаща пари или лежи в затвора. Хайваз пък твърдял, че е наклеветен!

От зор големият музикант идва в Синеджик да търси пари назаем. Баща ми, му дава пари и казва:

- Разплащай се и бягай от т’ва село!

- Ми, да бягам, ама къде –пари няма, нито колиба, само една циганка и циганета…

- Идвай в Синиджик – ше съберем пари и ше ти направим тухлена къща…

Хайваз знае: баща ми каже ли нещо, значи е станало…

От този ден, той се обръща към него с уважителното „кумец”. Никой не може да го накара призори да стане от сън и да свири, само ако „кумеца” е казал…

Хайваз се пресели и никога повече не стъпи в Чемурли, дори и на сватби отказваше да свири - в Синеджик продължи да събира яйца и никога не го обвиниха в злоупотреба…

Къщата направена от цялото село и сега е кацнала на най-видното място в циганската махала, само Хайваз го няма да извие тежка мелодия и разкаже

лека приказка!...