Пацифист

 През малчуганство подарена ми пушчица не докоснах. Не се състезавам, за да не би да победя. През школство крадлива двойкарка сви патъците ми (стана областен началник на Педагогически инспекторат, но нямах чедо, та нейното да гушне неговите). Поликлиничен шеф възкликна: „Кой идиот те взе в казарма?“. Открих математически формули, но от нехабилитиран се публикува само ако го плагиатстват (идеоцид е куртоазно людоедство). Чудо е, че не полудявам (Русо: „Зад душевна болест се крие обществена грешка.“) Ако земляните са компютърна игра на космическа цивилизация, аватар съм на неин изрод.

 Еколог

 Не пазарувам месно. Пия само хлоровода. Пуша само чужд дим. Ако прашинки влязат в око, мое е. Не ритам охлюв, коте. Шепна на мак, кокиче. Паникьосан заложник съм на панелнопещерни технофакти: треперя до радиатор с неизлъчваща половинка, спирам шуртящ кран чрез стягане (маестро Роден, Мислителят не е атлет). Не ще белосам лястовица (копнея за евтаназия, че ла трагикомедия е финита). Пръкване и гътване са само лява и дясна скоби за рулетката Кралят на палячите (нулево щастие е след ограбване от разбойници). Моите сетни думи са: „Тишина, топлина!“ (различно от Гьоте: „Светлина, светлина!“).

 Пуритан

 Презрял мода, етикеция, спорт, арт, хазарт, козметика заради съдържани голота, фалш, риск, хула, измама, показ, не купувам телевизори, билети (нито желая възкресение, ако присъстват). Фестофоб съм, не нутрифил. Не вметвам цинизми, не правя сексуален тормоз. От младини до старост не изучих да мразя. Полага ми се Нобелова премия по нехаресване на света (понеже е перверзен, бидейки мъжки). Кариера на Дон Жуан Казанова нямам (девственост спасява от свекърво-тъщини дуели и интимни диагнози). Хикс разведена пипна в парк ръката ми и веднага се евакуирах; Игрек мома плака на Гара за двама поради безконтактна среща; Зет неменделсонувана изкуши с уикенд-раздумка и опазих непокътнатостта си на съседно легло. (Китайска и френска поговорки поръчват: не я удряй даже с цвете; няма студена, има несгрята.)

 Аполитик

 Бях тоталитарий, не бленувах номенклатуриат. Работохолик не съм, но прецизионер (Гаус: „Нищо не е свършено, ако не е изпипано докрай.“). Стажът ми е дребен спрямо несъществуващата съпруга (всякоя е трижди по-заета от всякого... непенсионирано). Че нуждаещите се от социално подпомагане ще бъдат издирвани, бе лъжлива истина; че към гражданите властта ще постъпва с индивидуално внимание, бе истинска лъжа. (Духовна щерка на плътски вожд заради липса на хармонично развити персони не коригира сбъркалия поет любител: „Какво тук значи някаква си личност?“.) За първи път ще гласувам без принуда, ако има програма: „Чалгари от вси страни, споминете се!“. („Свобода, равенство, братство!“ е плеоназъм, защото се случва калпаво братство и няма свобода без равенство, следователно достатъчно е второто понятие от девиза.)

 Апендикс

 Йовков е сродник на споменат ханджия прапрадядо ми; Пенев е с войнишка приятелка от селото на Мама; Яворов хапвал у гостилница на баба ми. С тези произходи да съм Ницшурката, но Музка загина върху електронния стол на Голямалка денощна щурмузика. (По британска палиативистка Данте би добавил в ада децибелните терористи; по сащска психоложка интроверт - това звучи гордо.) На недочелите херойска изповед от Боксовата круша гуд чао: вървете по дяволите - автори на маргиналската сатиреска есе,  мезе  чие  той е!