– Следващият да влиза!
– Добър ден, докторе. Я, какъв хубав кабинет имате...
– „Имаш“.
– Моля?
– „Имаш“. По-добре е да си говорим на „ти“. Това създава тясна връзка между пациент и терапевт. И в прав текст, ясно ли е, никакви задръжки, никакви усуквания, никакви евфемизми, все едно сме приятели или комшии от години.
– Като кажеш, докторе. Значи... ами хубаво... Как си, докторе?
– Аз трябва да питам „как си“. Как си?
– Зле...
– Всички сме зле. Лягай там по гръб на кушетката, ама преди това си събуй обувките, че нямаме чистачка. Казвай сега какво те мъчи! Работата, жената, децата...?
– Не, докторе, приятелка една...
– На тия години не си ли женен, деца нямаш ли?
– Женен съм, имам и дете... ...