Хелена бавно се приближаваше към трупа,като отмерваше всяка една своя крачка. Усещаше с кожата си всяко едно потрепване на въздуха. Сетивата й се бяха обтегнали до такава степен че чуваше всеки удар на сърцето си. След бърз оглед прецени че никой от участниците в грозната сцена разиграла се преди малко не дишаше. Единият от коболтите беше загубил половината си глава, а тялото на другия беше накиснато в някаква мръсна локва. Черната му кръв се беше сляла с водата и отстрани изглеждаше така сякаш се беше удавил в собствената си кръв. Нищо около малките мъртви тела не привлече вниманието й затова тя се запъти директно към желания трофей.
Камъкът лежеше до пръстнатия череп на клетия човечец. Хелена внимателно обърна тялото по гръб и бавно измъкна красивата ловна пушка от вкаменените му пръсти. На дръжката с грозни букви пишеше " Мат ".Лека усмивка пробяга по лицето й.
- Хм. - каза тихо тя- Благодаря ти, Мат.
Всичко се беше развило сякаш за част от секундата. Младият мъж спря своя бяг, заст ...