Хелена бавно се приближаваше към трупа,като отмерваше всяка една своя крачка. Усещаше с кожата си всяко едно потрепване на въздуха. Сетивата й се бяха обтегнали до такава степен че чуваше всеки удар на сърцето си. След бърз оглед прецени че никой от участниците в грозната сцена разиграла се преди малко не дишаше. Единият от коболтите беше загубил половината си глава, а тялото на другия беше накиснато в някаква мръсна локва. Черната му кръв се беше сляла с водата и отстрани изглеждаше така сякаш се беше удавил в собствената си кръв. Нищо около малките мъртви тела не привлече вниманието й затова тя се запъти директно към желания трофей.
Камъкът лежеше до пръстнатия череп на клетия човечец. Хелена внимателно обърна тялото по гръб и бавно измъкна красивата ловна пушка от вкаменените му пръсти. На дръжката с грозни букви пишеше " Мат ".Лека усмивка пробяга по лицето й.
- Хм. - каза тихо тя- Благодаря ти, Мат.
 Всичко се беше развило сякаш за част от секундата. Младият мъж спря своя бяг, застана на едно коляно и отприщи бърз изстрел. Някъде далеч се чу писък. От близкия храст изскочи малка сива рошава фигура, размахваща яка летва. По всичко изглеждаше че младежа е обречен, коболта беше стигнал почти на крачка от него. С едно светкавично движение обаче той завъртя пушката и изстреля втори изстрел директно в главата на създанието почти от упор. Хелена тихо наблюдаваше шумното празнуване на мъжа иззад вековното дърво. За момент се замисли, но след това бавно започна да се приближава. Когато стигна на няколко стъпки от него, вложи цялата си сила и запокити грамадното паве право срещу главата му.
В този несигурен и опасен свят винаги има повече от един хищник скрил се в сенките.