21.11.2015 г., 20:31

Хероин, изкуство и водка

1.6K 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

2 мин за четене

Бирата не беше достатъчно студена, но пък беше най-доброто, на което можех да разчитам, след като през нощта изпих почти две бутилки водка, а остатъка глътнах на сутринта с кафето. Сервитьорката ме гледаше странно. Не би издържала и пет минути в моя свят. А тя не спираше да гледа часовника ми. Мислеше си, че съм по-щастлив от нея. Басирам се, че животът ù е много по-лесен и подреден. Със сигурност! Ученичките от художествената гимназия ме зяпаха. Боже... тази червена коса! За теб, мило момиче, животът започва сега. Все още си безгрижна, мамка му, това е супер...


Втренчих се в камерата. Димитър беше параноичен наркоман. Все пак успя да замени хероина с метадон. Държах плика със суичера, който беше останал в мен преди време, когато пушихме кока веднъж, а сутринта беше студено, тъй че да може да го види. Своевременно, когато чух, че се приближава към вратата, му обясних кой съм и защо му звъня. Беше полузаспал. Тъкмо се беше уцелил. Трябваха му пет минути, за да ми отвори. Скапан наркоман. Бивш барабанист. Вечен наркоман. Влязох и си изгасих цигарата в пепелника. Запалих нова. Митко си печеше филийки.  - И сега малко масълце и шарена сол! - викам му аз. - Аха... имам всичко. Взех дистанционното и включих осветлението. Беше краят на ноември, четири следобед. Сипах си тъмна бира. Диско-топката над главата ми започна да блещука в различни цветове. Отпред имаше огромен банер на "Нирвана" с подписа на Кърт Кобейн, лека му пръст. Ако Димитър беше пич като него, също щеше да се гръмне. Вместо да се влачи по метадоновите програми и в градинката на "Опълченска", където пред църквата се събират всички наркомани-ветерани. - Брат, снощи тук дойде едно момиче. Беше изпила единадесет ривотрила, помоли ме да я надрусам и аз... аз ù дадох малко метадон. Беше само на 24... - заразказва ми Димитър, докато преживяше сухата филия. - Беше?!  - Да... викнах линейка, дойдоха, освестиха я и я откараха... после обаче е починала. Сутринта ходих до тях... майка ù вика "Ти ли си Димитър?" и аз излъгах... казах, че съм "Иво"... това е вторият човек, който си тръгва от тук и после умира... - Отврат... - Аха... Стояхме и през повечето време мълчахме. От хеорина му се спеше. Заспиваше за по 5-6 мин. и се освестяваше. Жалка гледка. 
Стана 16:30 и телефонът ми позвъня. Имах среща с Ивайла. Бяхме решили да отидем на изложбата на Пикасо в Националната галерия. Взех си такси. От "Опълченска" до ЦУМ стигнах за около 10-15 мин. Дама е. Разбира се, че закъсня. Чакането си струваше. Беше с къса черна пола, черен чорапогащник. Глезените ù се показваха над обувката. Красота... Нямахме късмет. Някакъв роден талант имал откриване и затворили изложбата на Пикасо по-рано. - Елате от вторник до неделя, до 17 ч. Съжалявам. - обясни ми дядката, който играеше функцията на портиер и охрана.  Седнахме на кафето пред Народния театър. Аз си поръчах водка, а тя - топъл шоколад. Какъв контраст! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чарли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...