Нещата вървят зле, всичко се е объркало. Светът ти парченце по парченце се срутва върху теб, но ти се държиш, крепи те вярата. Знаеш, че в крайна сметка всичко ще се оправи. Защо ли? Най-вероятно, защото дълбоко в себе си и ти вярваш в… Холивуд.

               От години холивудските продукции ти набиват в главата следната схема: съдбоносната среща с твоята Сродна душа, с главно С, разбира се. Докато си малък всяка анимация завършва с: „Това било любов от пръв поглед… И те заживели щастливо до края на дните си.” Когато пораснеш малко обаче, схемата се изменя до: срещаш Любовта на своя живот, но нещата не са толкова романтични, проблемите се появяват като облачета, в иначе безоблачното ви небе. Но все пак, надянали розовите очила, винаги заедно ръка за ръка, вие двамата успявате да се справите с всички трудности, преодолявате всички перипетии в името на общото, разбира се, щастливо бъдеще. В последствие, след като си загърбил тийн-филмите, постепенно, гледайки дълбокомислени драми, разбираш, че понякога се случва да не сте заедно happily ever after. Видиш ли един от двама ви трагично загине, то другият, безусловно влюбен, ще го последва било то дори в смъртта или пък ще остане, но не защото не те обича неимоверно много, а за да отгледа вашите деца и да сбъдне вашите общи мечти за семейство и разни неща от сорта. Като естествено цял живот скърби за теб. Другата популярна схема е да срещнеш своята Сродна душа, но тя да не те разбере, да не осъзнае, че ти си това, което винаги е търсила и да възприеме другиго за своето идеално допълнение. В случая си естествено извън любовното уравнение, останал без избор, но таящ надежда. Та нали все пак си я намерил, винаги може да се случи чудо.

                Та това е Холивуд! И никак не ми е чудно, че ти спестяват остатъчната, на пръв поглед, незначителна истина. Все пак никой в Холивуд не допуска реалната схема за актуална – тази схема, в която светът вместо розов, е брутално и неизбежно циничен, твърде забързан и апатичен, за да обърне внимание на умоляващия зов на твоето скитащо, вечно търсещо сърце, твърде незаинтересован, за да ти обясни. А истината е проста – нещата не стоят като в Холивуд. Суровата реалност е твърде банална обаче, за да бъде представена в любимата ти лента, но ти така или иначе ще се сблъскаш с нея и без това. Затова предполагам, те решават да ти я спестят, убеждавайки те, че няма друг път освен неизбежната, макар и закъсняла в някои случаи, среща с твоята Голяма любов. И все пак никой не обръща внимание на надписите със ситен шрифт в началото или края на филма: „ Всякаква прилика с реални лица и събития и напълно случайна!”. Това не те ли навежда на моята мисъл? А именно: в днешния безскрупулен, циничен свят рядко получаваш шанса си да изживееш своята Холивудска приказка от филмите.

                  А за факта, че често дори да си го получил, го пропиляваш по една или друга причина, въобще няма да говорим. Би станало твърде песимистично, нали?

П.С. Все пак всеки сам избира в какво да вярва и дали ще бъде щастлив, умирайки в крайна сметка с напразната си надежда, вярвайки в своя неизживян Холивудски сценарий или напротив?