(разказът е номиниран в конкурса на Марсианско общество)
I***
Колкото и странно да изглежда, аз съм по-далеч от всичко, което можете да си представите. Тук се чувствам като цар, дават ми това, от което се нуждая, гледат ме, както се казва, като писано яйце. Но аз не съм в рая, нито пък съм на Земята, нито дори на Луната, или пък на Марс. Аз се намирам на Титан − най-големия спътник на Сатурн и втория по големина в Слънчевата система.
Обграден съм в малко помещение от прозрачен материал, откъдето през един улей в тавана ми осигуряват всичко нужно за да живея − топъл въздух, богат на кислород и азот (този на Титан е с температура около 180 градуса под нулата, като главните му съставки са азот, метан и водород), запасяват ме през няколко часа с течна вода, дават ми и храна. Да, колкото и да е невероятно, тук получавам храна, произведена по подобие на моите хранителни запаси от совалката и макар че липсват голяма част от витамините, аз съм дълбоко благодарен на тукашните жители за великото ...