30.11.2010 г., 22:48 ч.

Храм 

  Проза » Еротична
1098 0 0
2 мин за четене

По традиция краят на активния сезон се отбелязваше с пищни празненства. Всички очакваха  това време от годината, защото се отпускаха и даваха воля на свободата си. Дамите с нетърпение приготвяха тоалетите си, завладени от трескавата еуфория, а господата пък се наслаждаваха на възможността да направят своя избор в този парад на суетата. Празникът винаги се провеждаше на едно и също място в балната зала на стария дворец. Тук времето бе спряло и гостите можеха да се докоснат до мебелировката и аксесоарите от онова време. Атмосферата прекрасно се допълваше от шумолене на тафта, коприна, туид... Обонянията  се изпълваха с миризмите от различни  тежки парфюми, кубински пури и марков алкохол.
 Татяна Ивановна с трепет очакваше този ден. Тя проиграваше в съзнанието си това, което искаше да ù се случи. Извади от малката си, обсипана с пайети чантичка старинен ключ и го постави в ключалката. Сърцето ù затуптя още по-силно. Вратата изскърца издайнически и се отвори. За миг затвори очи, пое дъх и ги отвори отново. Крайчетата на сочните ù устни се извиха в лека усмивка - още от самото начало я очакваше провокативна изненада. Голямата кръгла спалня се появи  пред погледа  ù - величествена, застлана с балдахин и множество ароматни розови цветчета. Тя се бе освободила от задръжките си още по време на празника и сега с бързина на котка се хвърли върху леглото. Таванът бе украсен с пищни златисто-сини орнаменти и на нея ù се струваше, че се върти в кръг. Нечия ръка я докосна и обходи тялото ù. Дамата се навдигна лекичко и с жадни устни приветства изискания господин, който я чакаше от доста време. Завършек на нощта или начало на страстта?
 Тялото на тази прекрасна жена се изви под неговото леко като змия... Освободиха се трепетно от пречката, която им създаваха ненужните одежди. Устните им бяха жадни едни за други и оставащи без дъх. Тази нощ бе тъй дълго бленувана и от двамата любовници. Те бързаха да вземат всичко, от което отдавна имаха нужда и толкова много бяха изстрадали. Бяха създадени един за друг! Телата им си пасваха до съвършенство. Любовта им стенеше и молеше за пощада в толкова пламенната страст, неспособна дори за миг да си отдъхне. Тръпките се понасяха по всяка фибра на телата им, като огромна приливна вълна, готова да се навдигне и помете шеметно всичко, което застанеше на пътя ù. Нямаха време да обърнат внимание на смачканите  и изпопадали по пода завивки. Как може да се прикрие най-красивото нещо на света - една жадна, изпепеляваща любов. Не трябва! Докосване, стенания... Телата желаеха! Бяха изградили храм от своите собствени молитви за този романтичен миг.

© Благородна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??