Андрю ван дер Бейл или Брат Андрю, както е познат в съвременната християнска общност по света, е холандски мисионер, чиято дейност през годините на Студената война оказва огромно въздействие върху преследваната църква в комунистическите страни, в това число и в България. Той е основател на организацията Open Doors – организация, която до ден днешен продължава да подкрепя преследваните християни. Служителите от Open Doors развиват дейност в повече от 60 страни. Заради активната си работа, свързана с нелегалното пренасяне на Библии в страните от Комунистическия блок, брат Андрю си спечелва прозвището „Контрабандистът на Бога“.

„Контрабандистът на Бога“ е роден на 11 май 1928 г. в Сент Панкрас, Холандия. Като дете той не открива достатъчно забавления в скучния малък град, което до голяма степен го подтиква от ранна възраст да мечтае за живот изпълнен с приключения. Много често този му копнеж се реализира под формата на правенето на пакости. По време на немската окупация на Холандия през Втората световна война, белите на тийнейджъра Андрю придобиват по-смислен вид и той се включва в местното съпротивително движение, но акциите, в които участва, се състоят само в извършване на безобидни саботажни действия срещу намиращата се в градчето немска войскова част.

След края на войната Андрю, в търсене на така бленуваните приключения, които да осмислят живота му, се записва в колониалната армия на Холандска Източна Индия. Армията е изпратена в Индонезия да потуши бунта на местни въстанически отряди, чиято цел е освобождаване на страната от колониална зависимост от Холандия. Виждайки със собствените си очи смъртта на свои приятели Андрю ван дер Бейл разбира, че има разминаване между авантюристичния живот, за който е копнял и реалността на военните действия в далечна Индонезия. Младият човек преживява тежък емоционален срив вследствие на това разминаване. По време на битка Андрю е тежко ранен в глезена, което става причина да напусне завинаги бойното поле.

Докато трае възстановяването му, Андрю ван дер Бейл отваря Библията, и започва да я чете в търсене на отговорите на екзистенциалните въпроси за смисъла на живота. В крайна сметка се случва логичното – приема факта, че Библията наистина разкрива смисъла на живота, а вярата в Исус Христос е онова приключение, което винаги е търсел. Това откритие вдъхва нова мечта в сърцето на младия Андрю ван дер Бейл и той решава да стане мисионер. Записва се в Мисионерския колеж на WEC в Глазгоу, Шотландия, където научава редица безценни уроци. Може би най-важната полза от мисионерското училище е придобитата опитност да разчита на Бог, че именно Той ще снабди нуждите му докато е на мисия.

Малко преди да завърши колежа Андрю открива, че изпитва особен интерес към страните отвъд Желязната завеса. След като посещава Полша и за кратко служи в лагер за бежанци от Източна Европа този интерес се превръща в пламенен копнеж да послужи на хората от комунистическите страни, давайки им възможност да държат в ръцете си най-ценната книга – Библията. За да осъществи обаче това си намерение той осъзнава, че ще трябва да стане контрабандист, защото в тоталатирните страни от Източния блок Библията е забранена книга.

В следващите години Андрю ван дер Бейл с всички сили се впуска в преследването на мечтата си да носи светлината на Божието Слово Библията на тези, които живеят отвъд Завесата; в тъмнината на комунистическата заблуда. Една от най-популярните истории за дейността на брат Андрю е свързана с негово преживяване от ранното му служение. Холандският мисионер приближава румънската граница с колата си, марка Фолксваген, а колата му разбира се е пълна с незаконни Библии. Притеснен той се надява, че граничарите няма да го проверяват обстойно и незабелязано ще прекара през границата ценния „товар“.

Когато вижда обаче, че граничните власти проверяват цял час автомобила преди неговия, принуждавайки собствениците на колата да изкарат от купето целия си багаж, дори и седалките, Андрю смирено установява, че за да влезе в Румъния се нуждае от чудо. След кратка молитва на мисионера му идва странната идея: вместо да крие книгите, да ги постави на видно място. Той оставя няколко Библии на седалката до него. Най-после идва и неговия ред. Брат Андрю отваря вратата на Фолксвагена, подава документите си и се приготвя да слезе от превозното средство. Тогава обаче се случва невероятното. Граничният служител поглежда паспорта на мисионера и му дава знак да продължи.

Тази случка от румънската граница е кратък епизод от множество подобни невероятни преминавания на най-пазените граници по време на Студената война. Често Брат Андрю се моли на Бог с молитва, която по-късно става модел за служителите от Open Doors. Всеки път когато тайно трябва да прекарат Библии и друга християнска литература през границата „Божиите контрабандисти“ казват следното: „Господи, в багажа си имам Библии, които искам да занеса на Твоите деца. Когато беше на земята, Ти направи слепи очи да виждат. Сега те моля да направиш така, че виждащите очите да „ослепеят“. Не позволявай на граничните власти да видят това, което Ти не искаш да видят. ”

Цитати от Брат Андрю:

„Колкото по-голяма е тъмнината, толкова по-лесно е да се забележи и малката светлина.“

„Преследването е враг, с който църквата се е справяла много пъти. Безразличието може да се окаже далеч по-опасен враг. "

„Господи, ако ми покажеш пътя, ще Те последвам.“