Джижиктив  Слухчев пътуваше  към тайния  си офис  по току-що построената прекрасна  и гладка  като бебешко дупе  джиджистрала. Току-що  разговаря с  новата клиентка и бе доволен от това. Дамата  искаше да го наеме, за да проследи мъжа ù в мрежата, някой си Джиджо Гъзарски – политик, за който беше чувал и знаеше, че е известен с фурнаджийските си възгледи  в партията на Джиджливостта, относно доходите на населението в  трета, а също и в напета  възраст. Слухчев беше най-добрият в занаята – виртуалните престъпления  за него  се превърнаха в страст, добро препитание  и джиджава тръпка.  Завърши Полицейската академия в един випуск с Бойко Джиджисов, посещаваха заедно  лекциите по „Насочване на струи и маркучи”  и оттам станаха големи приятели.  После всеки пое по пътя си. Сега неговият състудент  беше вече  известен джиджирал, неуморим  ловец на бандити  и понякога се виждаха на партия тенис,  пиеха по бира и обменяха професионален опит... Виртуалните престъпления зачестяваха с всеки изминал ден. Хората  се джиджеха все повече в мрежата, кой с когото свари, но имаше и много кражби на самоличност и дори брутални  и нагли изджиджвания. Случваха се често и  самоубийства -   с едно кликване на мишката се затриваха дори финансово стабилни и добре образовани личности.  Трудно бе да разследваш,  без да проникнеш  в чужди  джиджемеси,  джиджейли и други  скришни местенца... Благодарение на дългогодишния си оперативен опит,  Слухчев  намираше вратички да се вмъкне в тайните на много хора и ако можеше да разказва в разрив със служебната тайна, сигурно щеше да се гръмне от срам.

   Лигавела Джиджанкова се събуди с нежна прозявка и погледна разхвърляната маса... Бутилката от джиджолинково вино  стоеше празна до лаптопа.  Спомни си как снощи изпи доста, докато се джиджаркаха  с голямата ù страст - забавният, чаровен и неуморим  Джиджо в една красива виртуална спалня с балдахин, която си бяха аранжирали и направили сами в  сайта „Изджиджай ме.ах”. Толкова го харесваше... Нежен като изискан джентълмен и силен  като  излязъл от филм джиджинатор.  Понякога пръхтеше като див жребец, друг път я джиджинкаше толкова сладко.

       Телефонът ù извъня... Номерът  беше скрит... Помисли си, че е  поредният  наглец, които иска да я  изджиджитка с няколко приказки. Не можеше да ги търпи, бяха ужасно невъзпитани и прости. Вдигна новия си джиджофон  с елегантно и почти заучено движение:

-  Ало? Кой се обажда? - Насреща мълчаха.  Но дишането в слушалката се усещаше - Да ви го наджджида! – изписка ядосано  Лигавела - Отново някой откачен е решил, че ще му пусна... Аз не съм такава, как няма да го разберат най-после – Отсреща Слухчев сваляше данните от айджиджи адреса ù  със специално устройство. Информацията летеше към него - разговори,  джиджемеси... Потри доволно ръце, когато момичето отсреща затвори.  Усмихна се хищнически, накриви  бомбето си и отиде да джиджитне нещо в близкия бар.

    Джиджонела Гъзарска скучаеше този ден.  Мъжът ù отново щеше да е до късно в офиса, поредният банкет или друго лъжливо оправдание.  Тя знаеше със сигурност, че си има джиджовница, откакто намери  в джоба му изтъркана от употреба компютърна мишка. Двата бутона бяха почти продупчени, а облите части на красивото устройство лъщяха, полирани от нежните ласки на нейния джиджливец - Какво ли кликане е падало? – помисли си. Разплака се и полегна на коженото канапе. Джиджавият ù живот вече го нямаше, купоните,  ексурзийките тук и там... Очите на Джиджо бяха винаги  кърваво червени, когато се прибираше вечер,  а тя оставаше недокосната и ненаджиджена в дългите безсънни нощи. Даже и телевизия не ù се гледаше вече – даваха само тъпи сериали, трябваше да преживява чуждата любов, а тя искаше само да си върне своята. Понякога в по-късните часове, когато съпругът ù тресеше полилея  в съня си, превключваше на джиджави канали и там намираше упование и вдъхновение, което завършваше в банята  с гореща запенена  вана.

       Джиджо Гъзарски затвори вратата на лъскавия си офис и се качи в черната си джиджипка.  Запали мотора и в този миг усети как едно метално дуло  докосва бръснатия му дебел врат. 

-    Карай, без да се обръщаш! Ако мръднеш, ще ти пръсна джиджавата депутатска тиква...

-     Разбира се, само махнете дулото, че ще се изджиджам в гащите. Моля ви – почти проплака политикът и сърцето му заби като камбаната на храма Александър Джиджаневски.

      Колата потегли към предградията на столицата, там, където в бетонни консервни кутии живееха  хиляди   хора, а тъмните улици  криеха тайните на една дълбока социална  джунгла, наречена Джиджистан.

       Следва продължение...

 :)