Здравейте приятели на хуманното откровение! Зная, че светът е пълен с такива хора, но историята, която искам да ви разкажа е… как да се изразя… а, да: екзистенциално откровена. Засукано е, но това си е патентна марка!? Какво ли значи това? Ще ви кажа, ако обещаете да не ми откраднете идеята, но и да го направите, аз съм си я патентовал, така че веднага на съд, а преди съда, ще ви накажа да ми прочетете този разказ. Пети ден задържам моя герой – Мойсей в един интересен Сайт на Интернет – “Откровения” и какво да видя – ударил го на лаф: за пет дни измъкнал от офиса на Двореца седем творби и хоп – на показ… И той, наред с поетите, поет решил да става и то не със свои творби, ами обрал поетесите от Двореца, а те – горките, му се плашат, че там той управлява… Но това е друга история, с която ще се оправяме сами. Този Мойсей, като си е втълпил, че е израснал до нормален… чудя се какво да го правя… но като се замисля стигам до простия факт, че аз съм му заложил такава Програма и той си кара по нея със самочувствието на същество по-високо от Цар на боговете. Но интересното е това, че и в този сайт проблемът е такъв – как да се води успешно борбата с плагиатите? Това го научавам от него… Извиках го в кабинета си и му направих малък инструктаж, а той хитрецът, запазва спокойствие и се усмихва хитро под мустак – готов да решава всякакви проблеми.

-Слушай Мо!- казвам леко притеснен, а когато съм в такова състояние, започвам да разчленявам думите така, че и персонажите, които създавам започват да се въртят по един странен начин, но не и този.- Престани да ме излагаш! Все пак съм те пуснал на глобалната сцена… Стана простосмъртен, дадох ти Лъки за жена, затварям си очите пред твоите интелектуални кражби… Не ме принуждавай да те изтрия с гумата!

-Добре би, шефе! - отвръща ми арогантно. -Създал си ме! Работя ти като роб, а нещо не си доволен?! Казвай какво се иска от мен и да отивам да си гледам работата. А ти си доработи тази Лъки, че и тя ме притиска… Това ли е да си простосмъртен?

-Слушай, Мойсей! – омекнах аз. - Освен програмите, които съм заложил в теб, ще се учиш и от другите. Спомни си предишния си живот и запомни от мен това. В сегашния ти живот сред простосмъртните, ако все се правиш на нормален, хората ще почнат да те отбягват, може да те обявят и за луд, и за гей, и за некадърен, и за още много неща…

-Да, шефе! - проблеснаха очите на Мойсей. - Ето нещо, което си заложил в една от програмите ми, но нещо не съм го открил до сега: ”Ако упорито се правиш на нормален сред луди, значи нещо не си добре!”

-Добре!-казвам вече съвсем примирен. - Хвани се и помогни на хората да се справят с плагиатите! Дай да проверя готовността ти по този въпрос!

-В паметта си ми записал израз на някой си Азаря Поликаров от инетрвю с него, когато казва: ”В литературата проблемите се решават, когато авторите коректно посочват кое е тяхно, за да го отграничат от използваното”.

-Добре! А с какво откровение се представи на хората?- продължавам да питам аз.

-Както ми каза, Валери:” Хуманното преживяване е предмет на изследванията и на публикациите ми!”

-Много добре, Мо!- поощрявам го аз. - Давай да чуя по-нататък какво ще направиш по въпроса!

-За тези пет дни в сайта шефе, заедно с още десетки потребители, в смях и закачки, написахме една книга, която съм ти я представил като отчет. Всички откровения са документирани на секундата.

-Само смях и закачки ли имаше, Мо? – питам с нарастващо съмнение в гласа. Някой да е правил опит да те подвежда, някой да се е опитвал да те обижда?

-Шефе! Не ставай глупав! - казва Мойсей, а очите му преливат от весел смях. - Нали си ме настроил на хуманно преживяване?! Но няколко от филтрите ти, на които си написал: “Да не ти пука!” изпушиха и трябва да ги смениш! То и ти понякога използваш такъв жаргон, че ме хваща срам от теб…

-Добре, добре … - бързам да отклоня разговора в желаното направление. - Кажи по-нататък как ще решиш въпроса!

-Проучих, че сред хората, който има идея си я патентова, както ти си направил – обявил си предматна област на изследване, станал си юридическо лице и си я пазиш.

-Стига Мо, с твоите шеги! - казвам нетърпеливо. - Искам нещо по-конкретно да ми кажеш.

-Добре, Вал! – отвръща Мойсей, колкото се може по-сериозно. - Превръщането на плагиатството в нещо невероятно трудно за разкриване е инструмент за постигане на други, прикрити цели. Ето, днес съм написал пет текста с посвещение и по този начин става възможно да се проследи и общото, но и различното между авторите. Няма да ти губя времето, но всеки отделен случай е много интересен, а аз съм открил в поезията незаменимо средство за постигане на връзка между художествено-естетическото и философското. Но и нещо друго - тези текстове са литературно критичен анализ от гледна точка на хуманния екзистализъм в литературата. Ето ги и тях:

1.
На дон Хуан

Мойсей в Двореца не седи,
защото с Лъки няма време,
дори не мисли за преди,
че носеше тогава бреме.


Тази вечер е с нея
сам, на четири очи,
с обяснение - за гея,
че го стрелна злобно:
”Чуваш ме, нали?”


Сред книгите на своя кабинет
разлиства той човешките съдби,
които се кръстосват в Интернет,
показвайки се колко са добри.


А тя: -”Защо така ухаеш?
Какви са тез жени?
Не ме ли приласкаеш,
ох, спри се, стой…или..!”


И двамата в стихове въздишат,
а текстовете им са нажежени
и случващото се желаят да опишат,
показвайки, че са били блажени.


-Казват ми, че имаш
цял харем с жени,
по баровете скиташ
и пилееш там пари?


Измислят си истории куриозни
с мечти, преминали през рая,
а напъните абмициозни,
показват, че вървят към края.


-И на всичкото… капак
с някаква жена:
обяснявай мъжо, как
създадохте рояк деца?


Жадувани са всичките им срещи,
въздигани в ранг на авантюра,
но ах, сърцата, тъй горещи,
бленуват да създават новата култура.


-Скръствам си ръцете,
слушам те сега...
Как, ще оправдаеш
своята вина?


Но защо ли милата съпруга
е така различна-
пее песен друга:
сдържа се да е прилична?!

2.
Сътворение

На hristina

Развълнува ме момиче
с твоето сърце-камбана,
на която слагам й езиче,
за да бъде любовта разбрана,
че от милото другарче,
с усмивка поносима,
трепетът ти на глухарче,
те превръща в жена любима,
на която гланцът по стъклото
засиява в животворна светлина
и събужда пламъка в окото,
който ме въвежда в твойта топлина,
че тогава нещо светло, бяло
ни превръща в единно тяло.

3.
На Секирата

Прочетох текста ти Секира
и мислите ми той събра,
посочвайки как някак се умира-
хей тъй - с реклама и "игра"...

В игра животът все извира
и никога не става той унил,
защото сам човекът се намира,
когато в истинското преживяване е бил.

С ирония се надсмиваш над живот,
изпълнен само с беди,
защото се превръща в хомот,
а той оставя калните следи.

В "игра" коварна и наивна
се движи днешният ни кръговрат,
а тя е толкова противна,
защото често млади хора мрат.

Такъв живот ти става враг
с това, че гледа равнодушно,
а ти все търсиш някой драг
и себе си предлагаш простодушно.

В такъв живот какво се вижда?-
Един безкраен, кален път,
по който чрез контакти се завижда,
защото сам си станал само плът!?

4.
На Каси му е тъй проклето,
че хваща се на разговор с Мойсей
и ето, че с перо предвзето
той смело обявява го за гей?!


Така участва той в дуел,
че в римите го много бива
и в този път, уверено поел,
от делото си се опива.


Не го виня, на него му е тъй - едно,
в което проклетията не спира,
не знае той какво е туй добро:
противното в сърцето му извира!


Абстрактния човек чрез стих визира
в някаква измислена, но стара поза -
в живота нищо ценно не намира:
единствен той блести над тази проза.


Съгласен съм, че нищетата ражда грях,
но голата естетика е поза стара,
а тя превръща се в смях,
когато Каси все така си кара...


Но чак такава суета
и толкова перфиден зор
маскират само нищета,
не виждаща в себе си позор.


На злобата кръвта е черна
и в мислите му тя бушува,
защото без позиция верна,
перото му в интригата лудува.


Така се включва Каси в дуел -
с перо изцяло негативно
и в този път, уверено поел,
на него му е все така… противно.

5.
Срамежливо се представи: - ”Каси!”
Нещо ме прободе! Казах си:”Ебаси!”
Млад е много, но е точен
и изглежда непорочен…
Ще зарежа зарад него Лъки,
че ми носи само мъки,
а крачката му са дамски -
нищо, че говори грандомански,
но ги е изучил – тях краката мъжки, вещо:
мига и признава, че е понаучил нещо
и затуй живее с късмет,
нищо, че е той на двадесет и пет.
А е сладък, нежен, непохватен
и разбира се, не е обратен,
но е с навик лош, ебаси-
на поезия учи той баща си,
но това съвсем не е беда,
важното е, че разбира от крака
и издава мирис специфичен,
казвам ви направо – еротичен
и е толкова модерен,
но дали ще бъде верен,
че в поезията му е приоритет
да урежда срещи тет а тет.
Аз му се усмихвам: - ”Хей!”
-Моля те -отвръща-да не мислиш, че съм гей?
-Не -говоря му – нали не знаеш
как за утре да ухаеш
и затуй крачката длъжки
ще прегънеш пред жаргона мъжки!

Мойсей ме гледа очаквателно и се готви да си тръгва, а аз стоя замислен над казаното от него.

-Добре, Мо! – казвам малко уморен.-Радвам се, че си овладял вече в детайли идеята за хуманния екзистенциализъм…

-Ама и ти шефе, си голям тарикат!-заядливо и весело ми отвръща Мойсей. -Жан Пол Сартър определи екзистенциализма като хуманизъм, а ти се изтерикати и определи прагматизма като хуманен екзистенциализъм, но от мене да мине…Няма да го правя на въпрос.

Гледаме се с Мойсей в очите, а там пламъците на смеха преливат в огньовете на озарението, които чертаят новите пътеки на човека… на нормалния човек.