<?xml:namespace prefix = o />

                                              Х В Ъ Р Ч И Л О Т О

  Марин Петров беше средна ръка човек-на средна възраст,със средна заплата,плащаше средно висок месечен наем.Дори и името му беше едно такова,с нищо незабележително.А да плаща наем се натресе преди няколко години,когато съпругата му заяви,че повече няма да понася средностатистическите му отклонения от семейното огнище и поиска развод.Не можела да търпи предателство от страна на най-близкия си човек.А бе какво предателство-да не сме на война?И тя да не е партизанка?Да,ама било унизително,че предпочел друга пред нея.И тя не била на сто години,и по нея още се заглеждали.Е,тука вече Марин нищо не можеше да каже.Вярно си беше.Но как да й обясни,че след двадесет години брак тръпката не е същата?Как да убедиш една разярена жена ,че държиш на нея,а забежките настрани само освежават семейния климат.Може ли една жена да почувства гордостта на мъжа,че все още го харесват,че е успял да свали най-готината колежка,преборил се е за нея и после в ушите му дни наред е звучал задъханият й глас,нашепващ колко е велик,колко е страхотен,какъв мъжкар е той.Подобни слова са допинг за мъжкото самочувствие.Само,че жените с тяхното чувство за собственост и изисквания за вярност никога няма да го разберат.И ето го сега в този съботен следобед,седи си сам,отегчен от твърде многото свободно време,което няма с какво да запълни.Почивните дни са тежко изпитание за човек,който е бил семеен.В събота обикновено ходеха с Елена на излет,прибираха се вечерта отпочинали и леко замаяни от чистия въздух и красивите гледки,на които се бяха наслаждавали.Елена правеше една огромна купа със салата,пийваха,гледаха телевизия.Тя успяваше неизвестно кога да забърка някакъв сладкиш.След десерта се изкъпваше и после се любеха.Вярно,не бяха двадесет годишни,но тялото й бе запазило формите си,бедрата й бяха гладки,а гърдите все още наляти и топли.Марин носталгично въздъхна.Замириса му на мусака,на яхния с кюфтенца-малки,вкусни и налютяващи.Ноздрите му потръпнаха,почти реално усетили дъха на изпрани чаршафи,лекия парфюм и аромата на косата й,скърцаша от чистота.Защо стоеще сам като бунак?Колежките отдавна му бяха омръзнали с претенциите си,с празния си брътвеж,с мерака си за авантюри.Нито една от тях не струваше и наполовина колкото Елена.Марин така закопня за бившата си съпруга и всичко,свързано с нея,че едва не набра номера на телефона,Успя да се овладее,решил да обмисли добре нещата и да действа систематично.Никоя жена не може да устои на търпението и покорството.Но за да не го отреже веднага,по-добре отначало да обърне внимание на сина си.Естествено,имаше право да го вижда,но след няколко несполучливи излизания се беше отказал.Не знаеше как да се държи с децата,как да задържи интереса на едно момче,според което

                                                                    - 2 -

той беше виновен,че вече не живее с тях.На колко ли години е вече?Не,това после ще го уточни.Сега беше по-важно да измисли къде да го заведе.На кино беше тъпо-два часа щяха да мълчат,а и не знаеше какви филми биха го заинтригували.В зоопарка беше изтъркано и вече правено.В сладкарница времето щеше да мине твърде бързо и после какво?Мозъкът на Марин Петров защрака,прехвърляйки възможни варианти.Ненадейно се появи спомен от неговото детство,когато дядо му го заведе на реката за риба,а докато чакаха нещо да клъвне,направиха заедно едно хвърчило за приказ.Марин потръпна,отново изживяващ опиянението и възбудата от гледката на собственото си хвърчило,водено майсторски от детските му ръце,с пъстра шумяща опашка,зареяно в синевата,все по-високо и по-високо.Това беше.Сега трябваше да се уговори с малкия,после да купи две хубави въдици от спортния магазин и да прескочи до бай Петко за червеи.Тайно ще подготви нещата за хвърчилото,за да изненада сина си.А той после ще разказва вдъхновено на майка си колко добре е прекарал неделята с него и кой знае,може би това ще е първата крачка към нейното отстъпление.Марин се стегна и набра номера-същия,който години наред беше негов.Когато чу гласа отсреща,за момент помисли,че е сгрешил.Гласът на сина му беше почти мъжки,но все още мутиращ.

 -Бориславе,ти ли си!-опитваше се да говори ведро и непринудено.-Баща ти се обажда.Какво ще кажеш утре да отскочим за риба?Знам един язовир,направо сама се хваща.Пък и в тая жега добре ще ни дойде някой час сред природата.

 Синът му изненадано замълча.Марин го чу как си пое въздух и после отговори:

 -Баща ми,ти направо ме разби.За утре програмата ми е фул.Сутринта ще ходя у Ицо да правим записи-купил си е страхотна хай-фи система.След обед съм в интернет залата да си початя,трябва да си сменя паролата,че май някой ми е влизал в пощата,а вечерта съм на дискотека.Ако искаш,обади се през седмицата да се видим.

  Известно време Марин Петров унесено слушаше телефонния сигнал в слушалката,а ритъмът на сърцето му отброяваше изминалите години,пропуснатите възможности да е със сина си,да бъде за семейството си това,което те са очаквали.После някакъв обръч го стегна през гърдите,по странен начин въздухът,който вдишваше,се оказа недостатъчен,а съзнанието му полетя високо към пъстрото хвърчило,потрепващо с опашка в лятното небе.