… Войната се затягаше. Битки, сражения, победи и поражения. Но краят не се виждаше…

И тогава се появи ученият. Обясни с простички думи сложното си изделие: машина на времето, можеща да прехвърли тук всеки човек от миналото…

Генералите и политиците бяха единодушни – искат Манасий. Великият воин и пълководец, спечелил всички битки, победил перси, римляни, шумери, японци, армиите на Александър Македонски, Цезар и Наполеон…

Ученият подготви началните данни – епоха, място на живот, очакваната смърт от ръката на съпругата…

И изтегли през безкрайността Манасий. Точно в момента, когато се канеше да хапне вкусната гъбена яхния, приготвена лично от жена му. И я оставиха зяпнала, чудеща се след това внезапно изчезване дали трябва да върне колието на индианския крал, грамадния златен пръстен на Тамерлан, брилянтния пояс от селджуците, украсения с изумруди аборигенски бумеранг… Или просто да счете сделката за реализирана…

Бяха необходими два дни историци и преводачи да убедят пълководеца, че не е в странен, опушен, мръсен, ревящ подземен свят. И да му обяснят, че искат просто професионална услуга – да победи враговете им. Срещу заплащане, разбира се – приятелството е приятелство, ама сиренето е с пари. Пък и скъпо – никъде не дават толкова сирене, колкото хляб…

Манасий накрая разбра цялата безкрайна абсурдност на ситуацията. И се съгласи. От една страна – отърваваха го от поредната отровна гозба на жена му. От друга – професия! Плащат – насреща я пускаш живи противниците, я разперваш крака, я продаваш оръжия на враговете… Бизнес! Нищо лично… Освен труповете наоколо…

Обясниха му в общи линии обстановката, видовете оръжия, военните части, площадката на предстоящата победна операция…

-     Така – каза Манасий, запретнал тогата около кръста /годините, жените, течението – абе, стягаше го/ - Те са тук, ние там. Имат доста полкове, имат артилерррия /с удоволствие наблегна на р-то/, ние сме с танковете…

Всички мълчаха и очакваха поредното гениално решение на хуманитарния проблем – как да избият повече хора.

-     Ако от тук опитаме да… - Манасий показа на картата и замълча. После погледна украсените като коледни елхи с ордени и медали генерали – Извинете, вие сте ми помощници, разбрах. Но тия там без украсата? – и посочи седящите на малкия подиум господа – в изтънчени костюми, с вратовръзки, стискащи папки под мишница.

-     Това са политиците – обясни небрежно един лампазлия – Представители на народа…

-     Народ? А, да – на плебса. Но защо са ни? Задачата на народа е да живее и да умира за господарите, а дотогава да мълчи и изпълнява наредбите…

-     Това са представителите на корпорациите – каза генералът някак си с неудобство за колегата-пълководец, не схващащ такива основни бази на държавата и демокрацията. – Времето тече, нещата се променят, императори почти не останаха, а все някой трябва да властва…

Манасий кимна. Нови господари – добре. И тях сменят – с други от династията. А империята не помръдва…

-     Е, предлагам да нанесем удар по този град. А след разрушаването му ще…

Някакво раздвижване на подиума отвлече вниманието му. Беше един от представителите на корпоративната империя.

-     Не, не – викаше той – Този град не бива! Имаме някои съображения и…

Манасий презрително се обърна към генералите:

-     Този пък какво иска?

Генералите гледаха объркано и смутено. Как да му обяснят, че… Но опитаха. И великият пълководец разбра: този там е представител на самия император. Владетелят. Господарят. Този, който плаща…

Това му беше ясно. Разбира се, че плащащият е прав винаги. И пълководецът трябва да изпълнява заповедите и се съобразява с желаният му. Не иска да бъде унищожен този град – добре, друг ще бъде. Но, все пак – така, от просто любопитство…

-     Няма да посягаме на града. Обаче… Просто за информация – защо?

Онзи дори не се смути, а обясни ясно и точно:

-     Нашата корпорация има там производствено предприятие. Важно предприятие. Инвестирали сме много пари и не можем да си позволим загуби…

Манасий не разбра какво точно означава инвестирането, но явно беше свързано с харчове и, естествено, императорът не искаше да хвърля пари на вятъра.

-     Има вариант да ударим през другия град. Ще ни трябват…

-     Не! – категорично се изправи друг от чернодрешковците – Нашата корпорация владее там…

Манасий се пообърка. Да, обясняваха му някои неща, обаче… Не беше логично – тази страна воюва с онази, обаче корпорации от тази са и в онази, а пък…

Генералите и политиците заобясняваха. Мина доста време, докато Манасий схвана – войната си е война, бизнесът бизнес, държавите може да са в конфликт, а този конфликт да се ръководи от едни и същи имперски корпорации…

Сами срещу себе си?

Пак заразмахваха ръце. Не сами срещу себе си, а заедно срещу държавите. Защото днешните държави са фикции, подчинени са на корпорациите, изпълняват техните заповеди, а видимите конфликти са… Така – за плебса…

Манасий кимна. Като при тях – на арената излизат гладиатори, ръгат се, колят се, мушкат се, сипят кръв и черва, а всъщност са собственост на един ланист. Който купува стока обучава я, извежда за зрелище пред плебса. А ония балами залагат за тоя или оня, дерат гласове в подкрепа или в проклятия, преживяват, дори песни пеят и стихове пишат…

Макар печеливш да е само господарят на избиващите се…

-     Добре… Има още един вариант. Ей тук ще метнем една голяма бомба…

И спря в очакване. Което се оказа правилен ход. Едновременно скочиха двама от имперските представители… А после – след като прегледа някакви записи и си припомни, че също имат там завод, и трети…

Манасий не издържа. Хубава плата му бяха обещали, съблазнително беше спасяването от жена му, но…

-     Вижте какво – каза той и отпусна войнствено края на тогата – Аз съм пълководец. Сражавам се срещу когото ми посочат, плаща ми който има повече злато. Лея чужда кръв, нямам скрупули и страх от боговете, но… По-честно е да се избиваме очи в очи, вместо да въртим търговия за чужда сметка. Я най-напред се уточнете кой срещу кого воюва, кому какво е нужно, а после ме повикайте. Ей така – тук е наше, което се бие срещу друго наше, а там е третото наше…

Поогледа се и попита:

-     Всъщност, след като владеете тук нещо, там друго – защо ви е тая война? Сами срещу себе си?

И тръгна към машината, за да се върне в нормалните кървави времена. А генералите и политиците останаха зяпнали. Ама много прости били тия древните… Воювали, за да победят

Пък то победата не е в триумфа, а в процеса. В печалбата. Корпорациите – не императори, а богове. Над земните глупаци. Тия сблъскват с ония, продават оръжие и на двете страни, прибират печалба отвред…

Колкото повече време се лее кръвта, толкова по-буен е паричният потоккъм касите им…

Ама какво ти разбира някакъв дивак от древността…

*Манасий – виж в разказа

П.П. Намеквам - никакви връзки с никакви войни и никакви събития не съм предвиждал. Те сами се появиха...

П.П.П. Коментари и други интересни неща - https://genekinfoblog.wordpress.com/

-