- Ох, Димо, кой ден е днеска? - полузаспалата и разчорлена жена мрънкаше унесено.
- Кой, та кой… Трети ден караме. Още малко остана до немско. Спи там.
- Абе, Димо, не мой да се спи на този седалка бе. Да му се не види и този Франкфурт на майната си…Много далече, бе. Дали ще на чакат? - Фанка подбели черни очи и зацъка уплашено.
Димо не отговори. Мълчеше и се чудеше къде бяха хукнали като отвързани псета. И те свят да видят. Свят, ама този свят май не е за цигани… Светът е хубав, колко граници минаха, колко градове, чисто, красиво, хубаво… що не е така и у нас…блъскаше си той главата. У нас кво ни е - природата хубава, сичко имаме и море и балкани ,ама пари нема… Пари за циганто нема… Дано изкараме късмет там. Родата вече няколко години преживяха там и викат по телефона,че сичко се нарежда. И като караш некоя година и социал дават… Ще си пристигнат с Фанчето , млади са още, ще почнат работа в онази птицеферма до Франкфурт , ще изкарат някой месец, после ще земат и лапетата, и те да пол ...