ivkanela (Роза Лилиева)
11 63
1.07.2014 г., 23:48 ч.

И ние сме хора 

  Проза » Други
1067 1 5
1 мин за четене

_ Хей, дребната, изрод... на теб говоря. Я се помести, не ми се мотай из краката- подвикна затлъстелият шеф на фирмата по Фран.

    Само заради ръстът си това беше десетото прослушване за работа без резултат. Защо, защо хората оценяват по ръст, а не по възможностите на човека. Нима за счетоводител ти трябваше ръст 1.80, или пък за готвач, разбира се че не. Хората, високите хора, гледаха с пренебрежение дребосите. 

     _  Я виж, мястото и е в цирка, тръгнала да си търси работата. Ама че глупачка- чу да се говори по неин адрес. Не и беше за първи път, подобни изказвания бяха за нея ежедневие. Прибра се в своя дом и се замисли.

     _ Какво им става на хората, докога ще дискриминират нас, различните - си говореше , докато си бъркаше кафето нервно. Отвсякъде отхвърлена и подритвана, беше и вече омръзнало.

      _ Ще се справя, ще се боря за оцеляването си -си мърмореше ядосано, включи си лаптопа и затърси информация за човешките права. Спря се на думата дискриминация и се зачете.

       _ Думи, само думи и нищо повече... Винаги ще бъдем отхвърляни и запращани в ъгъла, при непотребните вещи - по телефона разговаряше със своята приятелка, която също беше джудже.

        _ Не се отказвай, предадеш ли се, ще те смачкат. С постоянство всичко се постига - успокояваше я нейната приятелка. 

         На другия ден, двете седнаха  в едно заведение, на кафе. 

         _ Слушай, ще създадем сайт „И ние сме хора”, ще раздухаме проблема в интернет пространството. Сама птичка, пролет не прави, но цяло ято... друго е. Имам приятели, които ще се застъпят за нас. Ще видиш, че ще успеем.

         И така се започна, направиха сайт, събраха се отвсякъде и направиха митинг.

Гласът на дребните ехтеше:

        _ И ние сме хора, и ние имаме права!

© Роза Лилиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??