И ние сме хора
_ Хей, дребната, изрод... на теб говоря. Я се помести, не ми се мотай из краката- подвикна затлъстелият шеф на фирмата по Фран.
Само заради ръстът си това беше десетото прослушване за работа без резултат. Защо, защо хората оценяват по ръст, а не по възможностите на човека. Нима за счетоводител ти трябваше ръст 1.80, или пък за готвач, разбира се че не. Хората, високите хора, гледаха с пренебрежение дребосите.
_ Я виж, мястото и е в цирка, тръгнала да си търси работата. Ама че глупачка- чу да се говори по неин адрес. Не и беше за първи път, подобни изказвания бяха за нея ежедневие. Прибра се в своя дом и се замисли.
_ Какво им става на хората, докога ще дискриминират нас, различните - си говореше , докато си бъркаше кафето нервно. Отвсякъде отхвърлена и подритвана, беше и вече омръзнало.
_ Ще се справя, ще се боря за оцеляването си -си мърмореше ядосано, включи си лаптопа и затърси информация за човешките права. Спря се на думата дискриминация и се зачете.
_ Думи, само думи и нищо повече... Винаги ще бъдем отхвърляни и запращани в ъгъла, при непотребните вещи - по телефона разговаряше със своята приятелка, която също беше джудже.
_ Не се отказвай, предадеш ли се, ще те смачкат. С постоянство всичко се постига - успокояваше я нейната приятелка.
На другия ден, двете седнаха в едно заведение, на кафе.
_ Слушай, ще създадем сайт „И ние сме хора”, ще раздухаме проблема в интернет пространството. Сама птичка, пролет не прави, но цяло ято... друго е. Имам приятели, които ще се застъпят за нас. Ще видиш, че ще успеем.
И така се започна, направиха сайт, събраха се отвсякъде и направиха митинг.
Гласът на дребните ехтеше:
_ И ние сме хора, и ние имаме права!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Лилиева Всички права запазени
Аз самата също съм различна и посещавам подобни митинги да си отстоявам правата 
