I РИМСКО

Не се опитвай да ме прекъсваш сега, приятелю - когато още бяхме деца и рисувахме захласнато и важно своите йероглифи с пръстче върху пясъка, не бяхме длъжни да сме щастливи, но бяхме, а не го знаехме. Сега по лицата ни властва умора и досада, жлезите ни функционират прилично, но се боим от тях, а когато съобщаваме някому имената си, изпълват ни противоречиви чувства. Живописните гледки са направо мъчителни, понеже всеки ден този свят ни се изплъзва по малко и това е неудържимо и всеобхватно чувство, това е грамотността, с която се сдобихме и наричаме мъдрост, това е знамето на честта, което никой не иска да плени. Защо поддържаме едно измислено сражение, една измислена интрига, защо поне не се опитаме да се завърнем към оная прелестна нищета, защо не се опитаме да заменим страха от радостта с радостта от страха, защо не скочим с главата надолу право срещу оная приказна и коварна плитчина, която и без друго ни очаква и привлича.