И се грижи за здравето си
- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи той.
- Едно време тате каква ракия вареше – мечтателно въздъхна съседът му – И аз му помагах, пък като отидеше да нацепи дърва, пробвах от чучурчето…
Другите примляскаха, после се спогледаха.
- Не, каквото и да казвате – намеси се тоя насреща – Изколцати се времето, изколцатиха се и хората…
- А, ти ги наричаш хора – засмя се първият.
- Как иначе? – възмути се преждеговорившият – Хора сме си… Оцелелите...
- Отчасти – отсече оня с ракията – Отчасти… Аз, например, се чувствам човек само нейде около главата. Другото…
- Аз пък за устата не приемам да е човешка – рече замислено първият – Като огладнея – какво ли не ям…
- Тиии… - възкликна вторият и леко отдръпна камъка. От резкото движение кутрето му се залюля и падна. То, впрочем, се клатеше от два дни, та не го учуди с отронването…
- Вземи го – наведе се към кутрето на пода първият – Има един доктор в долната пещера, зашива паднали части, та не можеш позна, че са паднали… Грижи се за здравето си, имаш още няколко дни пред себе си, ей…
После вдигна кратунката:
- Йод, йод, ама е полезно… Да пием за оцелелите! И да се надяваме, че нова такава война няма да има. Поне докато сме живи тоя месец…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Красе!
-
С тия сто чифта очи - сваляш-слагаш, лесно може да ги затриеш. Едни за спане, едни за четене, едни за защита, едни за любов... я, по-оптимистично -"Човекът е главна фигура в животновъдството..." - лозунг.
-
Благодаря, Мариане!
-
Оптимисти докрай т.е. ентусиасти. Хареса ми много.
-
Благодаря, Иржи, Елке, Нина, Надя, Таня, Деа!
Фантастиката се създава, за да предупреждава и предпазва.
Скоро ще пусна още по-страшна история... -
Дано написаното остане в раздел "фантастика"...
-
Дано не става така...
-
Да, спомням си след аварията в Чернобил някои се криеха в бункери, пиеха йодни таблетки и ядяха консерви, а другите ходехме на манифестация, тичахме по поляните и ядяхме марули, от които умряха петте хамстера на съседа. Нищо ново под слънцето...
-
Дано не се стига дотам!
-
Ужас! Дано е фантазия!
-
Много хубаво, интересно ми стана, защото не бях чувала за йод, да се пие.Но на сушата и градушка помага!
-
Как успяваш в такова малко пространство, толкова съдържание да вложиш, Георги?! И току извъртиш някоя нашенска дума! Изколцати....Върна ме далече и отдавна....
-
Благодаря, Лидия, Ивита!
-
Без думи!
Нека никога нямаме тази участ! -
Много добро! И с йод, и без йод - все тая! Няколко дни!! Дано не става!
Хубава ирония - грижи се за здравето си.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
