И се грижи за здравето си
- Наздраве! – надигна кратунката седящият до канарата.
Останалите трима мълчаливо се чукнаха с държаните съдове – кой с гаванка, кой с безформено парче печена глина, кой с остатък от нещо тенекиено, после отпиха без видимо удоволствие.
- Е, не се мръщете, де… Не е ракия, ама и отрова не е – продължи той.
- Едно време тате каква ракия вареше – мечтателно въздъхна съседът му – И аз му помагах, пък като отидеше да нацепи дърва, пробвах от чучурчето…
Другите примляскаха, после се спогледаха.
- Не, каквото и да казвате – намеси се тоя насреща – Изколцати се времето, изколцатиха се и хората…
- А, ти ги наричаш хора – засмя се първият.
- Как иначе? – възмути се преждеговорившият – Хора сме си… Оцелелите...
- Отчасти – отсече оня с ракията – Отчасти… Аз, например, се чувствам човек само нейде около главата. Другото…
- Аз пък за устата не приемам да е човешка – рече замислено първият – Като огладнея – какво ли не ям…
- Тиии… - възкликна вторият и леко отдръпна камъка. От резкото движение кутрето му се залюля и падна. То, впрочем, се клатеше от два дни, та не го учуди с отронването…
- Вземи го – наведе се към кутрето на пода първият – Има един доктор в долната пещера, зашива паднали части, та не можеш позна, че са паднали… Грижи се за здравето си, имаш още няколко дни пред себе си, ей…
После вдигна кратунката:
- Йод, йод, ама е полезно… Да пием за оцелелите! И да се надяваме, че нова такава война няма да има. Поне докато сме живи тоя месец…
© Георги Коновски All rights reserved.
