... до непознатия в леглото ми 

Събудих се, а устните ми бяха подути и сухи, тялото уморено, изтощено от секса, който си мислех, че ще продължи вечно. Мъжът до мен, все толкова загадъчен, колкото беше и снощи, спеше дълбоко на възглавницата до мен. Не исках тази фантазия да приключи. В атмосферата още се усещаше ароматът на уиски и парфюм, на безкрайното ни желание да се докосваме, да усетим себе си в едно. Единственото, което ни пречеше беше сутринта. Денят беше започнал, трябваше отдавна да сме си разменили номерата и небрежните усмивки, но не исках, нямах сили да оставя непознатия в леглото си.

       Реших да бъда добро момиче – да направя закуска, кафе, дори и да му предложа да прекараме деня заедно. Най-трудно беше събота сутринта, когато знаеш, че човекът, с когото си бил в петък вечерта, не е същият, до когото ще се събудиш. Аз обаче бях сигурна, че моят господар от снощи нямаше да си тръгне.

       Набързо станах, направих палачинки, кафето беше готово за минути, само спящият красавец още не се бе събудил. Сложих устните си към неговите, надявах се, че те ще бъдат достатъчни, за да го върнат в моята реалност. Той се размърда, отвори широко очите си и със сънлив поглед отвърна на целувката ми. Бях сигурна, че тези черни очи, които снощи ме събличаха още от бара, щяха да ме отведат в небесата отново.

“Недей да ме почваш от сутринта, още ме държи от снощи…“ – каза ми той с онзи дрезгав глас, който снощи крещеше за още и още… Усмихнах се при мисълта за предишната вечер, когато бях над него, а той ме молеше да не спирам…

       Целунах го отново, подадох му кафето и палачинките. Красавецът ми не отказа, макар че се дръпна от мен. Усещах как изведнъж той се дистанцира от мен, взе телефона си и започна да пише съобщения с някого, не изглеждаше доволен. Исках просто да ме прегърне отново, да ме целуне страстно и да ме яхне здраво.

„Има ли нещо?“ – попитах го аз, а той дори и не ме чу. Изпи още малко от кафето си и тръгна да става от удобното и все още миришещо на секс легло. „Остани…“ – въздъхнах аз, хващайки го за ръката.

       Той се обърна към мен, притегли ме към себе си и постави устните си на бузата ми. Явно това беше всичко засега, за днес, завинаги. Не можех да го пусна, тялото ми отказваше да бъде изоставено възбудено от него.

       Съблякох тениската, с която спах и скочих към него. Започнах да го целувам бързо, страстно, без да му давам шанс да мръдне. Той не се опитваше да се откъсне от прегръдката ми, докато аз увивах краката си около кръста му. Държеше ме здраво, а аз се търках в него, опитвайки се да го възбудя максимално. Бяхме готови за поредния рунд от секс, въздишки и много необичайни пози. Той ме хващаше грубо, дърпаше косата ми дори и хапеше врата ми, оставяйки ме без дъх с всяко свое движение. Не можех да повярвам как всеки път, когато си мислех, че съм неспособна да понеса повече любов, той ме отвеждаше в облаците и не ме оставяше да се върна на земята.

       Правихме го с часове, усещах как денят минава покрай нас, а аз все още не знаех името му. Сексът беше безкрайната величина, с която измервах нашите взаимоотношения. Леглото беше тясно за нас двамата, апартаментът беше недостатъчен, за да побере цялата енергия, породена от желанието ни да задоволим не просто нуждите си, да достигнем до най-дълбоките си мечти. Вече не бяхме просто мъж и жена, бяхме едно цяло, което можеше да живее вечно от нашите желания.

       Настъпи отново вечерта, а аз отдавна бях заспала до  непознатия в леглото ми. Сексът ни беше изтощил, но желанието все още летеше из въздухът над нас. Единственото, което нямахме бяха имената. Знаех, че той ще си тръгне всеки момент, оставяйки фалшив номер с измислено име. Исках да си спомням този ден като една прекрасна фантазия, една сбъдната мечта, но така красавецът до мен щеше да ме погуби. Исках го завинаги, но завинаги понякога означа до сутринта, когато леглото беше студено като кафето, което бях му направила за закуска.