14.03.2009 г., 13:16 ч.

И ти го знаеш, и аз го зная... 

  Проза » Други
868 0 1

Дръж ме здраво или ме пусни...
На сваляй очи от мен или ги затвори...
Докосни ме без страх или в очите ми хвърли прах...
Лети до мен, криле да нямаш дори... или падни и с теб ме повлечи...
Удави ме в море от страст или изгори ме, за да няма "нас"...
Заведи ме до дъното на любовта или избоди очите ми за да не видя вечността...
Хвани ме за ръка, по моя път върви или с всичка сила изтръгни я, остави я да кърви...
Гледай към звездите и с мен мечтай или сама остави ме и гроба ми копай
Легни до мен и заедно със мен заспи или вземи възглавницата,
хвани ръцете ми и ме задуши!
Искам да избягаш пътя с мен от началото до края,
но по пътя ще падна в пропастта и никой няма да ми подаде ръка...
И ти го знаеш, и аз го зная...

© Цветелина Цонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки миг, когато няма те,
    той чувства как ранява те.
    Страстта се трупа и боли,
    но чак смъртта желае ли?

    Не насилвай ти съдбата,
    още дълъг път те чака.
    Огледай се, мисли
    и прекрасна дама порасни.

    Може би си заслужава,
    тази болка свята жива.
    Ти боиш се и го знаеш,
    ако него не намериш и опознаеш.
Предложения
: ??:??