30.05.2008 г., 19:53

И знаех, че...

1.3K 0 0
1 мин за четене

 И знаех, че...

Дойде часът на нашата раздяла - мигът, толкова желан и дългоочакван. Ти го бе намислил отдавна, но защо не ми го каза? Нима те беше страх да ме изгубиш или просто не посмя?! Не знаех, че от любовта боли, не знаех, че от раздялата тежи. Но знаех, че ще дойде ден, в който всичко ще се промени. От този ден аз най-много се боях. Но всичко в живота има край. Знай - не съжалявам, че за миг щастлива бях и после, макар и наранена, аз отново те пожелах. Ти бе като опора скрита за душевния ми бунт и като една врата открита ти лекуваше мъката ми скрита. Запали огъня в мен и после с лед го потуши. Изпепели доверието в мене, което толкова трудно съградих. Днес тъй близо съм до теб, а сякаш ме невиждаш. Всичко вече е сковано в лед - душата и сърцето. Благодаря ти само за едно, че помогна ми да съм жестока с болката от любовта. Казваше, че ме обичаш, но обич ли е според теб, красиви думи да изричаш на две души без път. Нима това е твоята любов!? Задръж си я - на мен не ми е нужна вече.

Без теб аз свикнах да живея, макар да исках да не е така. Ограби моите мечти и не помисли, че от туй жестоко ще ме заболи. Болката! Какво е тя в сравнение на онова, което в себе си таях. Мислех, че любовта е силна, но изпита тя не издържа.

Странно е, но не мога да забравя онези мигове, прекарани със теб. И щом настане тихичко навред, твоят образ е пак пред мен - тъй мечтан, тъй жадуван - блян!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...