Иде 15 септември
Пътуване от точка А до точка Б. Тази важна точка С
Автобусът дойде и аз се качих.Трябваше да отида до едно място. За пеша е далече, та взех автобуса. Качих се аз в точка А, за да се придвижа до точка Б. Нали така се задават условията на задачите по математика, като почнеш от пети клас, а може вече и от по- рано, та чак до… всъщност винаги, когато има задачи за движение. А задачи за движение има винаги. Нали движението е живот. Така си мислех, докато автобусът пътуваше по обичайният си маршрут. В автобуса тихо, почти празно за представите на големия град. Тук- там бабичка или дядо или някой не чак толкова стар. Та пътуваме си ние по маршрута. На спирките някой слиза, друг се качва и отново тръгваме. Докато стигнахме до спирка в точка С. Ето на, че в задачата се появява т.С Спира автобусът на въпросната точка и отваря вратите. Вътре тихо, спокойно, полупразно, но само до преди миг. Изведнъж, винаги го има пустото му изведнъж. Та за миг автобусът стана друг. През четирите врати нахлуха хуни. Знаете ли какво е това хуни? Не знаете? И аз не знам, но така ни наричаше моята мила, любима начална учителка, когато искаше да ни обиди, да каже колко сме невъзпитани, защото без да спазваме установените правила, вдигаме шум по-силен от приетото. Бутаме се, повече от допустимото. То не , че блъскането и бутането са допустими, но нали знаете как е при децата, да речем осем-девет годишните. Та наричаше ни любимата начална учителка хуни, ние свивахме децибелите, поне докато тя е с лице към нас и после пак „Хайде Пенчо”, „ не се бутай ма, Марийке” и смях и викове. Казала била учителката. Не ни пука. По мое време така се казваше. Сега сигурно е друго това „свръх интелектуално” определение за безразличие. Но това беше до някаква възраст, детска възраст. Нали знаете как специалистите разделят човешкия живот на възрастови периоди: до две, до пет, до дванайсет, до шестнайсет и т. н. Та тези възрастови изцепки са присъщи на дечицата до осем, хайде да кажем до дванайсет, а после. След това е период, в който някак си на човечето му се иска вече да е голямо, да гледат на него като на пораснал индивид. Значи веднъж като пораснал и втори път като индивид. И някак не върви, този пораснал със стремеж за индивидуалност да е един от Пенчовците, дето се блъскат и бутат в безличната тълпа от малчугани, които още не се осъзнават, като самостоятелни човешки единици. Би трябвало да е така. А така ли е?
Но да си продължа аз с т.С от маршрута на автобуса. Моля ви простете ми непрекъснатите досадни отклонения. Ние хората на възраст все акъл даваме, все поучаваме и сме толкова обстоятелствени, та чак досадни. Та автобусът вече е спрял, вратите се отварят. За късмет или за лош късмет автобусната спирка е недалеч от вратата на училищен двор. Нали знаете какво значи това на обяд между един без нещо и един и нещо. Четири тумби хуни нахлуха едновременно през четирите врати на автобуса. Аз и до сега не знам кои точно са хуните, но съм сигурна, че и те точно така са щурмували превземането на нечия вражеска крепост с надежда, че там ги чакат царски дъщери, скрити съкровища, изби с отлежало вино. Знам ли още какво? Но със сигурност нещо ги и чакало, та са се катерели буквално през главите и върху раменете на съотборниците си.. А тук нашите хуни щурмуват автобусните врати. Е чак през главите и върху раменете не се катереха, но така се бутаха, че взаимно си пречеха. Ето един вече успя да стъпи на второто стъпало, държейки се с една ръка за някаква автобусна дръжка. Обърна се, беше доста яко момче и на длъж и на шир , та обръща се той и изкрясква:
--Айде бе Пенчооо!
А Пенчо, още по як,” маа ръце” и отвръща още по- гръмогласно.
--Ида Драгни, ти пази местото!
Картинка ви казвам, картинка и половина.
Ядоса се автобусът, че така неуважително го използват и изръмжа. Тълпата изведнъж се оживи и с обединен писък, или там каквото им излезе от гърлото го спря.
--Ей, чакай бе! Чакай!?
И още по- усърдно взеха да се бутат, с което правеха качването съвсем трудно. Накрая все пак успяха да се напъхат всичките. Автобусът тресна вратите и се понесе към точка Б. С това започнаха мъките на бабетата и на дядковците. Първо, и тези, които що- годе чуваха – оглушаха. Второ и тези, които бяха седнали, се притесниха. Особено тези, които имаха нещастието да са сами на седалка. Защо, какво лошо има? Ами не знам какво е лошото, но там на една седалка имаше свободно място, а на вътрешното до прозореца се е гушнало някакво беловласо бабенце. Изведнъж цяла шайка бандити се опитват да се домогнат до празното място. Ще речеш, че там е заровено съкровището на султана , или че блъскащите се поне три денонощия са седели наказани прави, до ъгъла зад вратата и са се молели да отпадне наказанието, за да могат да седнат. Та ситуацията е следната: успее някой все пак да седне и веднага поне два чифта ръце го извличат от така трудно завоюваното седалищно преимущество. Смях ,викове докато се намести следващия. Размахват се ръце, блъсканица. Накрая все пак сяда някой. Той е по-хитър и здраво се държи за седалката пред него. В борбата за място се случва леко да пострада някоя част от тялото, най-често главата, на седящия отпред. Ами кой му е виновен. Да не е сядал пред празно място. Е, може даже да му се извинят, но това е рядкост. Какви извинения, какви пет лева. Майките сега са много заети и нямат никакво време да отглеждат децата си саксийно в къщи. Изпращат ги първо в яслата, ако имат много силни връзки и кораво сърце. А после в градината. / Защо ли се казва така?/ Разбира се само ако са се сетили в деня преди да заченат, да са подали молба за място до директорката, с искане подплатено с подходящо количество копюри пъхнати в дебел запечатан плик. Та днешните майки разчитат за първите седем години да бъдат сменени от служебни лица. Тези лица вече са много образовани. Това бакалаври, това магистратури ряпа да ядат. Поне още две специализации трябва да са люснати отгоре, за да имаш очи да кандидатстваш за място на учителка в детска градина. На непълен работен ден, по заместване за… примерно за четири месеца. Докато титулярката се върне от другия край на света, където е отишла да помага на дъщеря си в гледането на първородния и наследник, а дъщерята в това време старателно да почиства дома на някой среден по доходи чуждоземец. Или нещо такова. Та поверяват майките децата си на обществените грижи, а от обществените грижи – ето го резултата. Едно „извинете” не са научени да казват. Много съм критична, но какво да се прави— бабче. Все да мърмори, все да пречита. А децата около нея въобще, ама съвсем въобще не се интересуват от бабиното мрънкане. А и как да се заинтересуват. Крещят, крещят и нищо не чуват децата. Деца ли? Лични карти не им исках, но със сигурност имаха всички. Най- вероятната възраст 17-18 години. Значи отдавна недеца.
Но да се върна на този дето седна до бабата. Запази той мястото си и започна едно въртене, едно обръщане. Не чух дали произнесе име или на мен така ми се стори, но една Вили се домогна през тълпата до седалката. Носеше спретната дамска чанта от тези по- обемните, вероятно да носи в нея тетрадките за домашна работа. Лицето на девойчето силно гримирано, ама много силно. Така се рисуваше една колежка, за да скрие сутрин отивайки на работа следите от снощното пияно прибиране на съпругът си. Нарисувало се момиченцето, събрало косиците в кок. Някакво яке и силно разголена блузка. Разбира се дънки на дупето. И самочувствие, високомерно и надуто самочувствие. Дойде тя до седалката, като че ли това място е било проектирано, конструирано, технически изпълнено и пуснато в движение, точно, само и единствено за нея, за да дойде тя тук и да седне. Сложи чантата на седалката между бабето и момчето. Усмихна се, на момчето разбира се, и седна на коленете му. Обгърна с две ръце главата му. Целунаха се като за начало. Какво последва? Няма да ви разказвам, защото ми е малко неудобно. Може да бъде прочетено и от малолетни, пък не искам моите писания да са справочници за сексуална информация.
Интересното беше друго. От шумната гълчава, с която се изпълни автобуса, не се чу нито една думичка свързана с училище. Знам какво ще кажете. Хайде бе! Кой говори за даскало извън него? Прави сте! Сигурно никой. Глупости, какво говоря? Я погледнете информационните източници. Колко конференции, срещи, семинари, доклади , телевизионни изяви и други медийни бръщолевения. Колко статистика. Голяма работа сме ние особено в статистиката. И особено като вземем да отчитаме колко са напуснали училище. Абе оставете ги тези напусналите. Те няма да решат интелектуалните проблеми на България. Какво, кощунствам ли? Не е ли по- добре да казваме нещата „право ти куме в очи”. Тези дето напускат така и така нищо няма да научат, даже ако щете и с калашници да ги държите в класната стая. Те само обременяват ситуацията и ако ходят, го правят за безплатната закуска, която ние с вас им осигуряваме. Какво, първото, което ви дойде в главата е да ме съдите, или най- малкото - да ме разстреляте, но аз продължавам мисълта си. Във всеки народ има хора учили и хора неучили. Интересни са тези дето остават в училище, прехвърлят от клас в клас, даже завършват средно. Друг е въпросът какво знаят и това дето го знаят дали в училище са го научили. Знаете ли колко учители направиха състояние от даване на частни уроци, на същите тези ученици, които трябва да обучават в клас. Без да се срамуват от това. Няма да давам примери. Огледайте се и сами си ги намерете. Те са около вас.
Искам да бъда правилно разбрана. Сред българските деца има голям брой много надарени, умни, способни. Има също много всеотдайни учители, които обичат работата си и дават всичко от себе си. Мога да редя суперлативите още поне на два реда. Не за тях са думите ми. Макар и много слаба, все пак получаваме информация за международните награди, които печелят български ученици, подготвени от български учители. Думите ми са за онези, които се нуждаят да бъдат подкрепени в пътя към науката, тези от които биха излезли грамотни, образовани хора, които формират народната маса и определят интелектуалното ниво на тази общност от хора , която наричаме: народа български.
Та завършват нашите момчета и момичета гимназия и много от тях отиват по- нагоре. Помня на времето , като кандидат студенти, брояхме по колко десетки кандидатстваме за едно място. Двойките на приемните изпити не бяха малко. До заветната тройка се стигаше много трудно. А и с тройка никъде не можеше да се влезе. Днес, май всеки, който е пожелал е продължил.Според статистиката обявените места са почти два пъти повече от завършващите гимназия. И как да не продължи завършващият. Отива в големия град, в който е университета/ говоря за София/ записва се за нещо, даже за нещо си. Преди няколко дни чух този израз недалеч от един от университетите в района на Студентския град..
--Какво насам?- двама младежи, видимо познати.
--Дойдох да се запиша.
-- И каква специалност?
--Абе какво, нещо си там. Я кажи готини ли са общежитията.
Та записва се за нещо си там, задължително получава или поне кандидатства за място в общежитието, наема символичен. Получава карта за градския транспорт, също с отстъпка в цената. Редовната карта е на стойност една пета от минималната заплата. Работодателите са склонни да вземат студенти, защото най- често се работи без договор. А и студентите не са особено взискателни към първата цифра от заплатата, с това подбиват цената на останалите кандидати за работа, които често издържат семейства, деца , плащат режийни и т.н. А при студента - мама пече, тате носи. Какво ти носене. Той, студента де, си ходи редовно със собствената кола, за да зареди хладилника до следващото посещение.
А пък нощните заведения … Е-е-х Живот здравей, здравей, както се пееше в една песен.
Тук не говорим за онези бъдещи майки, бременните студентки, които даже не винаги знаят в какъв университет са ги записали близките им, но винаги много старателно са преброили сумата,8възлизаща на няколко хиляди лева/ която им се дава, и която никой не им търси при неосъществяване на следването, ако мога така да се изразя. Ако искате да ви се изправят косите, проверете статистиката колко от получилите пари за бременност са завършили специалността, която са записали.
А резултатите? Резултатите милички? За гимназистите знаем от плачевните, жалките, но само не смешни статистики за кандидат студентските шедьоври. За хората с дипломи за висше образование статистики май не съществуват или ако ги има е срамно да се покажат. Цяла България се смя над изключителните знания на една много популярна особа, дето обяви Англия за столица на Великобритания. Помните нали? Тази женица има университетска диплома за доста престижна специалност, от доста престижен университет. Е, и какво? Сега оглавява някаква фондация. При всички случаи тя в дадени моменти се явява лице на България, на милата ни Родина България. Спирам до тук , за да не нагазя съвсем в лука. Но достатъчно е да вземете десет молби за работа и да се нагледате на какво ли не. Та се питам аз, кому са нужни толкова университети? За престиж на България. Да бе? Може би това е начин за борба с безработицата сред младежите? Напълно възможно. Има студенти—няма безработни, няма студенти—има безработни. Още по- вероятно е: създаване на работни места за интелектуалци, от които си имаме в изобилие. Значи представете си, 50 университета или там колкото са. Това са петдесет души ректори, още два пъти по толкова техни заместници и поне по четири пъти декани и професори и доценти ,и преподаватели ,и асистенти, и администрация, и чистачки и всичко както си е по реда. А в резултат – Един популярен в България човек, с пълен набор от престижни дипломи, който възвеличи Англия като столица на Великобритания.
Но аз се увлякох. Гледай ти как тръгнах с автобус от точка А до точка Б , а сега май щях да пропусна моята спирка. И то защото спряхме на точка С, и аз се размислих. Ах, тази много важна точка С!
Може би най- важната точка за държавата ни.
П.П. Когато прочетох на близките си написаното, те са моите първи читатели, бяха категорични: ако го публикувам да съм готова, че най- малко прозорците ми ще бъдат изпочупени. Обръщам се с молба, не ми чупете всички прозорци. Оставете поне една стая със стъкла-. Зима иде.
© Снежана Врачовска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Севделине, човечеца не ви е преподавал руска история нали? Добре ли се справяше с преподаването на английски?
Ти като си наясно с тази упомената от тебе дата преподаваш ли история на американските индианци на някой или просто си запомнил туй и онуй, ей така, за да имаш случай да блеснеш?
Да те попитам тогава какво е станало в Китай на 14 Януари 1840 година и какво е общото между това събитие и пътуването на бившия премиер Бойко Борисов до Испания 2012 година?
Разбирам, че си интелигентен и чел човек. Интелекта и книгите извисяват душата. Бъди справедлив. Обидните си за България и теб коментари изтрих. Съгласен съм, че като заминал, като чужд нямам право да критикувам така както го правите вие "истинските българи" Като "чужденец" трябва да съм обективен и безстрастен. Не става защото не се чувствам чужденец, но ще се въздържа от коментари от определен вид.
Що се отнася до отношението ми към Америка не възнамерявам да живея до края на живота си в страна, която мразя. Както ти сам каза не съм българин. Предпочитам свободата да напусна мястото, което не ми харесва и да харесвам мястото където съм. А ти?
P.S. Днес си говорих с един българин тук. Обадиха му се от застрахователната компания повод скорошна негова катастрофа. Той обяснява, че си е ударил главата. От татъка жената загрижена го пита добре ли се чувства и всичко ли е наред. Той и обяснява че е ОК след което затваря и ми казва. "Загрижила се за главата ми мамицата и американска" Та си мисля, че на някои хора просто им харесва да живеят мразейки и псувайки. На мен не ми харесва. Според мен думите трябва да се употребяват по назначение и да изразяват истински чувства. Омразата не е чувство което ми харесва да усещам.
За наркотиците и бандитите няма нужда да гледам филм. Част от практиката ми е лечение на наркомани - дейност която аз много харесвам. Много от пациентите ми са лежали не веднъж в тукашните затвори. Можем ако искаш да си поговорим за наркоманиите като проблем на съвременния свят техния произход значения и лечение. -
Снеже, аз написах и изтрих два коментара. Написах ги защото засягаш много важна за България тема близка и до моето сърце. Изтрих ги защото Севделин ми напомни, че аз за много от сънародниците ми съм американец и това, което е нормално да се каже от българин е нетърпимо обидно да се чуе от американец. Е, той и брат ми ме смята за американец а аз си мисля, че той и Севделин имат право донякъде.
Това за, което пишеш е по-страшно от мизерията, ограбването и предателството. То е новия кръвен данък, то е поквара на бъдещето на родината ни. Съжелявам, но не мога да пиша спокойно на тези теми. Просто исках да стане ясно, че в Америка много добре разбират важността на доброто възпитание. Ерзац ценностите и псевдо демокрацията са само за износ. Аз живея тук вече шестнадесет години и съм свикнал не да слушам приказките на американските политици, но да гледам действията на американската администрация. За съжеление коментара ми стана обиден. Един вид поучителен и самохвалски. А аз не искам да обиждам никой в България. Последното, което искам е да заприличам на американските и европейските съветници, които дават акъл без да разбират и без да им пука за нищо освен тяхната собствена изгода. Всяко нещо си има цена Снеже и Севделине. Цената на емиграцията е и в това, че губиш правото да критикуваш и съветваш, когато се отнася до България и българи. Едно нещо обаче винаги ще имам. Делата, които извършвам никой не може да ми отнеме. Севделине, думите ти са остри и непримирими. Дано и делата ти са такива, защото България има нужда днес и от двете.
Севделине, това което ми харесва на американското образование е, че то е идеално приспособено към американския начин на мислене и живот. Тук няма държавни поръчки и образованието струва между двеста хиляди и половин милион. Ако ти се плащат такива пари за образование по руска история без накрая даже и да научиш кой е бил този руски Цар който "в Европу прорубил окно" и къде точно го е "прорубил" и какво точно означава "прорубил" то си добре дошъл в Америка. Тук се смята, че глупаците са най-ценния ресурс на Земята. В университета в който учи дещеря ми има куп дечица на богати китайци, бразилци и даже и българи, които бащите им явно за държавна сметка са изпратили да получат американско образование. Тези дечица карат БМВта и живеят в охолство учейки тук без дори да разбират добре английския. Та ти реши кой е тъпия в случая - този който си обучава добре тези, които искат да се обучават и взима парите и на тези, които просто искат да размахат американска диплома в родните си страни, или тези които плащат по половин милион за да сложат снимки на празните си глави на въжделената американска диплома.
P.S. И понеже Севделине си интелигентен и свестен човек ще ти кажа нещо, което ми коства шестнайсет години да разбера. Руснаците можем да обичаме или да мразим защото сме духовно близки, но интелектуално различни. Американците можем само да разбираме или да не ги разбираме защото сме интелектуално близки но духовно много различни. -
Г- н Порчев, учуди ме бързината на отговорът Ви в този ранен час.
Не, нямам внуци, но това не пречи да знам, че малчуганите правят доста по-големи бели от събирането на килима.Споменавала съм,че аз бях много палаво и непослушно дете. Децата са деца и преди сто години и след век те ще са по-различни в поведението си от възрастните.Не в това е бедата.
Никак не съм съгласна с това,че те са" по-умни, по-толерантни и по-самостоятелни". От кого? Винаги е имало и ще има и умни и глупави.Просто днес обществото има възможност за по-голяма информираност.Но възможността да получи повече информация не прави никого нито по-умен, нито по-глупав. Според мен "умността"- е способността на индивида бързо и добре да се справя в различните ситуации.Да намира решения за проблеми от различен характер-научни, жизнени, общочовешки. Знам ли още какви? По- толерантни? Не, с това категорично не съм съгласна. И не децата са виновни. Толерантността /според мен/ не е включена в добродетелите, които формират поведението днес. и това се отнася не само за децата, а за цялото общество.
По-самостоятелни? Не с това съвсем не съм съгласна. Няма да отречете, че наричаме "деца"- младежите до гимназиална възраст, че даже и по-големи. Напоследък все по-рядко чувам думата младежи, като възрастова характеристика, а думата юноши, съвсем изчезна от употреба. Факта,че приемаме за съвсем нормално да говорим за секс между 14-15 годишни, не ги прави самостоятелни, нито отговорни, просто превантивните мерки са по-сигурни и това им дава самочувствието да си позволяват поведение,което техните баби и дядовци не са имали.Самостоятелността означава вземане на решения. Какви самостоятелни решения вземат днешните млади хора? Дали да отидат в парка с бутилка бира или с нещо по- сериозно. Въпрос на вкус и на джобните дето мама и тате са им отпуснали.Да продължавам ли с изброяването на възможностите за самостоятелни решения или да спра до тук, защото иначе трябва да кажа не особено лицеприятни неща за възможностите за избор.Неща пред които обществото лутнало се в своите проблеми отминава с мълчание,като че ли никак не го интересува какво поколение расте сред нас.
Вярно е, че те от съвсем малки ползват средства за информация с по-висок клас/ако мога така да определя съвременната информационна техника, но аз познавам много възрастни хора, които също са на "ТИ"- с нея.И повярвайте ми я използват много по- целесъобразно от хиляди млади хора,които пилеят времето си в безсмислени"игри" или тъпи контакти във фейсбук.
По-приспособими са. Да! Иначе трудно ще оцелеят в това вълчо време, в което се развива действието на нашия живот. -
Благодаря за коментара Данчо. Радвам се,че си разбрал същината на това,което съм искала да кажа.Духовната криза. Страхотно зло, което вилнее в света.Не прехода и не социализма са ни виновни./в България не е имало комунизъм/.Тази духовна криза - според мен води до опростачаване на народа, до превръщането му в маса.Но това е голяма тема. Не бих могла да защитя становището си по нея в рамките на този коментар.
Господин Порчев, радвам се,че сте ме уважили и сте прочели и коментирали написаното.Въпреки,че не винаги съм съгласна с написаното от Вас, винаги ми е приятно, че вземате отношение.
Жалко щом от всичко прочетено, сте разбрали само, че децата и възрастните живеят в различни светове.Аз използвах за основа на размислите си една случка наблюдавана от мен, пък то виж какво се е получило. Ами да, нашето общество е един автобус, в който всеки има равни права и равни задължения с останалите.Според мен е недопустимо чалга-обществото да взема връх.Може би Вие г-н Порчев, приемате за ВИП общество събираните да не казвам от къде особи, с чиито глупости заливат екраните на гледани телевизии?Нима приемате неграмотността и безкултурието на голяма част от така наречените"водачи на народа"? Нима не Ви обижда невъзможността да кажете НЕ на всичко онова, което Ви заобикаля, което Ви принуждават да приемате като нещо нормално, но което силно оронва достойнството Ви на образован и културен човек,/защото Вие г-н Порчев сте такъв, според наблюденията, които имам от изявите Ви в сайта/.А този Ваш близък, който е отишъл в Америка да учи руска история, искрено го съжалявам. Вероятно горкичкият просто не е знаел, че Петър Велики е бил ВЕЛИК много, много преди да бъдат създадени САЩ. Та отишъл човечеца там да учи руска история.
Искрено съжалявам, че не съм прочела коментара на Виктор, защото много ценя мнението му. Не знам защо го е изтрил.
Мили хора, които сте прочели писанието ми даже и да не сте го коментирали, ще се съгласите вярвам с мен, че въпросът за упадъкът в българското образование е реалност, не може да се отрече и ако си затваряме очите и повтаряме"Е па нема такова животно"-от това никой не печели, но последиците могат да бъдат страшни. -
Добре...имам предвид интересен разказ. Първо реших, че ще бъде хумореска, но после... на моменти си доста критична- не без основание, може би. Очевидно е, че се намираме в духовна криза. Уви живеем в епохата на меркантилизма, чалгата и силиконовите мечти. Не знам на какво се дължи тази криза- на Прехода?, на комунизма? или пък на нас самите?– липсват ми опит и проницателност за да определя... Но съм съгласен, че в основата на всичко е проблема с образованието. Именно в това трябва да инвестираме, не в асфалт- лично мнение. Както и да е, аз май се задълбочих прекалено. Идеята ми беше, че разказът е хубав. Поздрави и да живее студентския живот. Ура!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Живеем в друго време, в друг свят, натрапен ни от чисто физическата сила на "силните". Децата са такива, каквито ги направим всички - семейство, общюество, училище. И трите много важни, еднакво важни.
За какво общество и училище говорим в случая?
Семейството - ха! ами то няма вече нормални семейства. Защото семейство означава родители и деца в близка духовна връзка и ВРЕМЕ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА ТАКАВА.
А времето къде е? Ами - в частните фирми, където се работи по 10-12-14 часа за нчкакви мизерни средства, с които след работа каталясалите родители би следвало да напазаруват храна и лекарства. Ако не си проспят от умора спирката...
Та за какви 5 лева говорехме???
След като ние и предното поколение не сме били престъпници, как се родиха днешните престъпници? Защо децата ни стават такива???
Какво гледат, от какво се учат???
Децата са си много добри, но ние не сме в ред, защото позволяваме да ни ликвидират най-скъпото. Ние сме предателите, защото не ги защитихме от посегателствата на "дивия запад"... Имаше един такъв филм - "С цървули по дивия Запад"... комедия, но с много сериозно послание още в заглавието.
Е, изтървахме питомното, сега гоним дивото...
Непростимо беше една шепа народ в една човешка длан територия да развива толкова добре своята икономика, да има най-добрата образователна система, да има деца, печелещи световни конкурси по всички научки... и с толкова висок % на интелигентност.
Както се казва - мечката играе според тоягата.
Е, нямаше как да не заиграем пред тази гьостерица... и стигнахме до ефекта на бумеранга.
Но и за тези с гьостерицата ще има бумеранг... сигурна съм, както съм сигурна, че който се смее последен,, най-добре се смее.
А това, че децата започват да ни дразнят, означава, че остаряваме бааавно, но сигурно
Поздрав с нещо мое, скромно
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=202928
ПП Да, попрочетох коментарите, макар и не съвсем подробно.
Само да попитам Виктор кога една сбирщина от хора с космически различия във всяко отношение, става нация и народ?
Може да се говори за духовна близост и интелект МЕЖДУ НАРОДИ, МЕжДУ НАЦИИ... но не и межди народ и сбироток от всякъде. Няма общ знаменател... Каква близост като интелект, какви 2 лева... образованието им - "че то е идеално приспособено към американския начин на мислене и живот." Американският начин на мислене и живот - т.е. съобразно духовността на американската сбирщина. След като интелектът им се базира именно върху това, как можем изобщо да сме близки с тях? Можем и единственото, което сближава една категория хора е - ПАРИ. А аз се замислям защо един човек, имащ много пари, в крайна сметка живее, какъв е смисълът на неговия живот... Дава си живота в служба на парите и става зависим от тях и всичко (като "стандарт на живота"
Тук преди няколко години разговарях с един фрнацузин, бил 6 години на някаква дипломатическа служба в Бг. Вървяхме следобяда на 31.12, точно преди Нова година.. към Черни връх...и той ми сподели, че би искал да остане да живее в Бг, защото ние сме имали много висок стандарт на живот. Аз го погледнах втрещена и се разсмях - ние ли, с такива мижави реални доходи и тази повсеместна нищета???
А той ми отговори, че ние знаем да живеем, да се радваме на живота, да творим, независимо от парите. Правим живот, който има висока стойност, но тази стойност не е в парите...
Лично аз оценявам това ни можене и никога не бих го заменила с псевдостандартите на САЩ... и не само.
На мен пари не ми трябват, трябва ми свобода и време.
Господ ни е дал всичко необходимо, за да живеем, а не да се правим на велики, каквито не сме. Просто не сме разбрали посланието му... затова изчезват цивилизации.
Мое мнение, неангажиращо