Иде времето на зайцекамилите

В стремежа си за властване над света, либералите стигнаха до Оруеловото: „Който владее миналото, владее бъдещето“. И агресивно се заеха да променят историята. А успоредно с нея – литературата. Защото животът, стремежите, целите, манталитетът на човечеството е отразен в изкуството. И понякога не стига само да обявиш арменеца Айвазовски за украинец, а изобразените от Едгар Дега „Руски танцьорки“ собствениците на Лондонската национална галерия да прекръстят на „Танцьорки в украински носии“.

Търсят се дори детайли, които да бъдат цензурирани, за да стане отражението на света достойно за тесногръдието и жаждата за власт на еснафа. Стига се до парадокси – според нормалното мислене, а според идиотизма на полуграмотните филистери - освежаване на реалността. Например, в „Том и Джери“ изчезват краката на показваната до половина прислужница. Защото са черни крака, а негрите може да се обидят…

В тази насока се разшавали в прочутия Yale University, открит в началото на  XVIII век с парите на богатия търговец Илай Йеил. В централната сграда има картини, отразяващи историята на висшето учебно заведение. На една от тях е изобразен спонсорът с трима  приятели-богаташи. И – негърче с нашийник…

Минало… Но – днес либералният дебилизъм изисква замазване на реалността. Поради което в университета напълно сериозно се разгледало предложение Yale University да бъде преименуван.

Обаче…

Либерализъм, демокрация, но… Пазарна демокрация! Прагматични хора поднесли на анархистичните „преобразователи на историята“ сметка – колко би струвал меракът им да ремонтират историята…

И ония подвили опашки. Само дето побързали да скрият картината с негърчето. За което не се знае дори роб на кого от изобразените е било…

Посмъртната цензура преследва и писателите. Споменах за изрязването на думи, изречения и образи от книгите на Роалд Дал. То продължава – описаната като „тлъста“ мисис Туит става просто „огромна“, „чудният африкански език“ е само „африкански“, изчезва образното описание „бял като статуя“ /да не се обидят „черните като подсъзнание“ и така нататък.

В този смисъл е атакувана и Агата Кристи. В „Карибска тайна“ е изтрита сцената, където героинята не е видяла малко негърче в черната нощ. /Което ме подсеща как на млади години – нейде трети – четвърти клас, имахме вече картинен израз: „Бой на негри в тъмна нощ“. Какви расисти и антилиберали сме били, а…/

Цензурата отива в области, за които никой нормален човек не би се сетил. От 1928 година в САЩ съществува марката Uncle Ben`s, а малко по-късно се появява Aunt Jemima. Е, от етикетите вече са изчистени лицата на многобройните им роднини. За да не напомняли за робството?!

Което подсказва, че следващата стъпка ще е забрана за черните обувки, боя, платове, а по-късно може би ликвидацията на черното и бялото като цветове…

В тоя смисъл е атаката срещу балета на П.И.Чайковски „Лешникотрошачката“. Премахната е сцената, в която танцуват балерини с нацапани в жълто лица, изобразяващи китайския чай. В името на расовата толерантност…

За нормалния човек и това е предостатъчно. Разбираме – либерализмът прескача всякакви норми в желанието на носителите му за власт над душите най-напред. Парите идват после. Сами…

Обаче…

Нещо ми подсказва – това е началото.

И се сещам за вица – бяга Зайо Байо през гората. Спира го вълкът. „Какво става?“. Оня задъхан обяснява: „Бягай, Вълчо! Тръгнали са едни ловци – кастрират камилите…“ Вълкът го успокоява: „Че ние не сме камили…

„Бе, те първо кастрират, пък после обяснявай, че не си камила…“

хххх