Беше късно вечер, когато дойдох до твоя пристан, за да те отведа надалеко, където ти и аз щяхме да бъдем сами. Появих се пред твоята врата, с роза в ръка. Подадох ти я, а после ти казах:
- Заповядай, принцесо! Тази роза е символ на моята изпепеляваща и неугасима любов към теб. Знам, че тази роза за теб е нищо, защото ти си най-красивото цвете на света!
   Ти не каза нищо, в твоя стил. Само въздъхна и ми по даде ръка, за да те отведа на едно специално място. Вървейки сред лунната пътека на любовта, аз започнах да ти разказвам красиви неща, за любовта и мен. И така, в задълбочен разговор, стигнахме до мястото, което щеше да се превърне в рай за теб и мен.
Всичко наоколо светеше, с красиви свещи, които бяха наредени така че да изписват с огнения си плам твоето име и това, че те обичам. Но до тук изненадите не свършиха. Навсякъде имаше листенца от рози, които обрисуваха, красива пътека, водеща до масата ни. А на масата имаше две свещи, които светеха само за нас. Неусетно ти започна полека лека да правиш въздишки и да се учудваш на целия този романтизъм, който ни обхвана в тази толкова красива вечер. Ти ме попита:
- Защо е толкова красиво? Защо ме обичаш толкова много?
- Не ми задавай напразни въпроси! Остави се да те залее романтиката тази нощ? - казах ти с нежен глас.
   След като вечеряхме, излязохме сред звездите, за да танцуваме на нашата песен. И сякаш тази нощ бе вълшебна, защото ти и аз бяхме други. Забравихме за всичко, което бе около нас, сякаш звезди, луна и нощ искаха да бъдем щастливи с теб завинаги, но знаехме, че това е нашата последна вечер, в която щяхме да бъдем заедно завинаги!
   "Обичам те!" - това ти казах, когато бе най-разнежена и най-близка с мен. Тогава ти впи устни в моите, а аз те прегърнах силно, за да не може никога да се изтръгнеш от моята власт, защото те обичам!