21.04.2009 г., 12:48 ч.

Идеята за чичо Гошо 

  Проза » Хумористична
976 0 1
2 мин за четене

 

Идеята за чичо Гошо

 

Тъй като повечето ми произведения са за неслуките на чичо Гошо, реших да ви разкажа от кой съм се вдъхновила да пиша за него.

В блока ми има едно малко магазинче за най-различни стоки (боклуци). Там винаги се събира една групичка мъже (включително и баща ми) и пият бира, играят на табла или шах и така нататък.

Един ден решихме със семейството ми да отидем на разходка. Понеже баща ми още не беше излезнал, аз и майка ми се заговорихме с двама от мъжете в магазинчето - продавача Стефан и чичо Косьо (моето вдъхновение). По едно време от прозореца на петия етаж се показа едно около десетгодишно момиченце, което викаше към нас. За да се направи на голяма работа, чичо Косьо (много слабичък човек с бръснато лице и къса посивяла коса) се подаде от магазина и започна да се кара:

- Веднага се прибирай, млада госпожице! Ще вземеш да направиш някаква беля и после ще ядеш бой!

- Но, чичо, аз не искам! - нацупи се детето, но майка му дойде и насила го прибра, макар то да викаше като пребито. Чичо Косьо пък от друга страна се усмихна доволно и тръгна да се връща при Стефан. Тъй като бях забелязала една подробност, рекох на чичото точно преди да влезе в магазина:

- А извинете, господине, но настъпахте едно кучешко ако!

Като чу това, чичото май изпадна в нещо като истерия! В паниката си дори не забеляза кой е изцапания крак. Вдигнал чистия и подскачащ на мръсния, горкият човек, още преди да е влезнал в магазина, се провикна:

- Стефане, бързо ми дай една суха кърпичка, че направих беля! - Стефан веднага се отзова на молбата. Вместо обаче всичко да свърши чисто, чичо Косьо влезе в магазина и изцапа целия под с кучешки изпражнения! Уф, че гадно! После излезе при нас с мама като си бършеше ЧИСТИЯ крак и аз ухилено му рекох:

- Чичо Косьо, другият ви крак настъпа акото! - тогава Косьо направо подивя. Поиска още няколко салфетки, а татко, докато слезе Стефан и нещастния му приятел, се бореха с това чудо все едно на живот и смърт!

Много ми беше смешно и след тази случка се вдъхнових да пиша за „Неслуките на чичо Гошо". Не знам защо обаче досега не съм написала стих за чичо Гошо, подобен на истинската случка с неговия прототип. Но знам защо го кръстих чичо Гошо, а не чичо Косьо. Гошо много добре се римува с думичката „лошо"!!!

Благодаря на всеки, който имаше нерви да прочете това. Дано да ви е харесало!

© Y. Panda Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??