Идиот
ИДИОТ
Идиот!
За мен става дума.
Не премигвай!
Чудя се и се мая, какъв беше тоя мой късмет. Защо, кога бях още младо момченце, и пикаех още по шумките и се оглеждах накъде да свърна, не се намери един-единствен познат, който да ми каже:
- Върви, трябва да вървиш, но да не си тръгнал натам, дето се фишкат, че правят изкуство.
Сега, след като половин век вече вървях по тоя път, само едно мога да ти кажа. Ако имаш дете и искаш да бъде цял живот нещастно, насочи го натам. Нагледах се на трагедии, на комедии... на объркани животи.
Много неща разбрах!
Много ми останаха непонятни. Кое е по добре? Да си способен или да си некадърник. При Соца имаше пределна яснота. Колкото си по-некадърен, толкова шансът ти да растеш е по-голям.
И растяха, растяха и ги отрупваха с лаври… и после никой не си спомняше за тях.
Нагледах се и на едните, и на другите.
Обществото не мрази нищо така диво и зловещо, както способен човек.
Не прилича на другите!
А всички бяхме равни…
То смазва тези екземпляри със завист, злоба.
Конкурс! Поредният! Невероятно тежка задача. Ни виждана, ни правена. Тежка, но съблазнителна. И привлече най-добрите професионалисти. Да си мерят... както викаше един познат - пишките.
Всичко е тайно, анонимно. Предаваш проекта и с него едно запечатано пликче, в което ти е само името.
Отваря се… само ако си класиран.
Край!
Срокът е изтекъл!
Проектите са предадени!
Журито започва работа.
Голямо, международно!
Един харесва едно, друг друго.
Спор! Гуша за гуша!
Времето е изтекло! Решават! На тоя това, на оня друго. В едно са единодушни. Един проект се отличава от другите. На кого ли е? Странен проект. Досега такъв начин на мислене, такъв начин на представяне никой не е виждал.
Това е проектът! Другите са след него.
Подписват протокола! Отварят пликовете.
Името на автора стъписва!
- Ама тоя ли?
- Ама пак ли той?
Ръмжат нашите хора и не могат да си простят, че тоя проект, на тоя човек е класиран.
- Той е такъв, той е онакъв...
- Абе остави го, идиота му с идиот...
Един от чужденците в журито моли да му преведат. Обясняват му. Той мълчи и слуша. Стои пред проекта и си мърмори.
- Какво си мърмори тоя? - пита преводачката един от нашите асове.
- Ами пита нещо.
- Какво?
- Неудобно е да го преведа.
- Казвай де! Нали затова си тук!
- Ами, пита се, защо не е и той такъв идиот.
- Какво?
- Ами това. И иска да го запозная с идиота. Да види прилича ли си с проекта.
Опак човек! Иска и иска.
Та тогава се запознахме с него.
Той видя идиот!
Аз срещнах една изключителна личност.
Един кандидат за идиот!
И нали не сме си в ред, станахме приятели!
Ама той се оказа по-голям идиот!
© Иван Стефанов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрав!
-
Присьединявам се кьм Роси!
-
Разказът ти е запомнящ се! В това гъмжило това значи нещо много голямо, поздравявам те!
-
!!!,,А всички бяхме равни…'' Поздрав!
-
"Конкурс! Поредният! Невероятно тежка задача. Ни виждана, ни правена. Тежка, но съблазнителна. И привлече най-добрите професионалисти. Да си мерят... както викаше един познат - пишките."
Този твой познат да не е случайно професор Владимир Петров - преподавател по вещно право в Софийския университет? Той дори има един разказ, който, ако се не лъжа, се казва "Пишкомерци".
Нашенските нрави си ги описал майсторски. Който у нас го удостоят със званието "идиот" или "кандидат за идиот" - това значи, че той ще остави нещо след себе си, което дълги години след смъртта му ще е ценено. Поздрав за разказа!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздравления!Актуално и достатъчно горчиво питие за идиоти!