Идолът

    Романът „Видения по пътя" излезе в понеделник в скромен тираж.

   До събота се бяха продали около осемдесет екземпляра от книгата. Три от тях бяха попаднали в точните ръце. На три купона в събота стана въпрос за „Видения по пътя".

   Авторът му - писателят с рождено име Йордан Йорданов се подписваше още от младини с псевдонима Дан Киряков. И ако Дан беше очевидно съкращение от името, то Киряков беше фамилията на дядо му. Беше двайсетина годишен, когато научи този семеен факт. И веднага започна да се подписва под творбите си със старата фамилия на дядо си. Причината не беше любовта към праотеца му, а близкото звучене до името на тогавашния му кумир - Джак Керуак. Бяха диви младежки години. Старата система си отиваше. Дан беше студент, а студентите бяха първи на барикадите. Бунтът беше отново на мода. Керуак беше отново на мода...

   После дойдоха трудните 90-те години. Дан беше женен с две малки деца. Бунтът отстъпи място на задоволяване на насъщните нужди. Дан започна работа като охранител, като и в офиса, който пазеше, и в къщи, пишеше. Написа четири романа, няколко десетки разказа и двайсетина фейлетона. Тематиката се беше променила.  Бяха модерни историите за мутри. Това бяха годините, в които всяка седмица се раждаше нов вестник. А новородените вестници трябваше да запълват страниците си. Дан запази псевдонима си, но рядко си спомняше как го беше измислил.

   Минаха години. Дан се превърна в многоуважавания писател Киряков. Беше главен редактор в голямо издателство. Имаше сигурни доходи. Децата бяха пораснали. Синът му беше студент в университета. Дъщеря му учеше в колеж. Съпругата му беше домакиня. Живееха в кокетна еднофамилна къща в добър квартал. Съседите им бяха уважавани бизнесмени. Джак Керуак беше отдавна забравен. Докато един ден Дан не срещна студентската си любов. Спомените изригнаха. Той едва се прибра вкъщи, сложи лист хартия на старата си пишеща машина и думите потекоха сами. Роди се „Видения по пътя".

   До следващата събота се продадоха още около триста екземпляра от „Виденията...". Вечерта почти на всеки втори купон стана въпрос за книгата. В неделя следобяд тя свърши на сергиите на площад „Славейков", както и в столичните книжарници.

   В понеделник в издателството, издало „Виденията по пътя", телефонът започна да звъни настойчиво. Търговците от цялата страна настояваха за допълнителни бройки на книгата. Тиражът беше изчерпан. Издателите обещаха допълнителен тираж. Искаха заявки. Цифрите бяха смущаващи за български писател. И то жив. Все пак годината бе 2006-та. Печатарските машини се завъртяха още същата седмица. До следващата седмица книгите бяха подвързани и доставени на разпространителската мрежа. Небивалият интерес на читателите към книгата на писателя Киряков, предизвика небивал интерес и на журналистите към личността му. В утринните блокове на две от трите големи телевизии имаше интервюта с писателя. Ежедневниците също публикуваха свои интервюта. Който не беше чул за книгата, вече знаеше, че това е бестселърът на сезона. „Какво толкова има в тази книга?" - това бе най-често задавания въпрос от журналистите. „Бунт и любов" - беше отговорът - „Вечните теми - бунтът на младите и непоносимостта им към живота на бащите им, на фона на една голяма любов".  „Защо сега, защо Вие, защо на тази възраст?" „Това е книгата, която не успях да напиша когато бях млад, но която винаги носех у себе си..."

   Последният отговор в едно петъчно интервю впечатли една малка група от читателите му същата вечер. Тази групичка студенти се превърна от просто читатели - в почитатели. Някъде около полунощ, след около половин дузина бутилки водка и две каси бира, те решиха да направят серенада на своя нов идол. След няколко телефонни разговори, чрез общи познати, успяха да се сдобият с адреса на писателя. След около час бяха пред дома му. Две китари и десетина гласа оформиха изпълнението. Репертоарът беше от Биитълс до Бон Джоуви. Съседските кучета не бяха очаровани от изпълнението и бурно протестираха с лай на още няколко гласа. Техните стопани, дори и да не бяха чули серенадата, след намесата на песовете, окончателно се разбудиха. Събуди се и писателят Дан Киряков.

   - Какво да правя? - попита сънено жена си.

   - Е, скъпи, славата си има цена. В барчето има неразпечатена бутилка уиски. Ако ги почерпиш, може и да си тръгнат...

   - Отивам.

   - И махни тази пижама! Смешен си. Бунтар с пижама!...

   Дан обу чифт джинси и излезе при певците. Изпиха бутилката, изпяха заедно една песен и младежите си тръгнаха доволни. Писателят също си легна доволен. Не можеше и да предполага, че е допуснал най-голямата грешка в живота си...

   На следващата вечер групичката пред вратата му беше дошла значително по-рано, но за сметка на това беше двойно по-голяма. Носеха си пиене и мезе. Насядаха по тротоара и купонът започна. Беше лято. Времето бе топло и сухо. Студентската сесия беше свършила. Никой за никъде не бързаше. Освен съседите. Много скоро някой от тях извика полиция. Патрулката дойде, полицаите помолиха компанията да бъде по-тиха, и си отидоха. Купонът продължи до сутринта. Тази нощ писателят Киряков не излезе да навести своите гости.

   Следващите нощи по нищо не се различаваха от тази. Може би само масивните зидани огради - тази на писателя и тези на съседите му, започнаха постепенно да сменят външния си вид. Сред присъстващите имаше и художници, които започнаха да разнообразяват околните скучни дувари с графити. Преобладаващи бяха интерпретациите на знака на хипитата, но имаше и други теми - от имената на любимите рокидоли до фантастични видения, като след цигара марихуана или нещо по-силно. Групата отвън започна да се заседява и през деня. Бяха като на пост. Едни идваха, други си отиваха, трети дремеха по тротоара. Вече можеха да се видят и спални чували. Една телевизия изигра лоша шега на цялото китно кварталче. Изпратиха репортерска кола да разкаже за събирането на новите хипита. Естествено това бе безплатна реклама и потокът от „поклонници" се увеличи тройно. Съседите се изнесоха за лятна почивка - кой на море, кой на вила, кой в чужбина. Очакваха, че за няколко дни като всяко чудо и това събиране пред вратите на „идола" ще отшуми. Но то не отшумяваше.

   Само за Дан Киряков нямаше отпуск. Сега беше времето да ожъне плода на дългогодишния си труд. Бяха го потърсили от националната телевизия. Искаха да направят филм по романа. Предстоеше преработка в телевизионен сценарий. Търсеха го и от чужди издателства. Напористи преводачи вече превеждаха романа му, готови да продадат труда си при негово съгласие. Просто нямаше как да не остана в София. Животът му се промени. Първо се наложи да промени гардероба си и външния си вид. Накупи си няколко чифта джинси, якета и фланелки. Почитателите му си го представяха като хипар, трябваше и да изглежда такъв. Спря да се подстригва, ходеше с няколкодневна брада. Вече не черпеше тайфата пред къщата, но когато минаваше покрай нея, кимваше бавно и се усмихваше многозначително на младите момичета. Те му отвръщаха с писъци и викове „Учителю, обичаме те!" Докато един ден в едно от тях не позна дъщеря си. Беше лапнала свита на ръка цигара, с бутилка бира в ръка. Беше толкова силно гримирана, че за малко баща й нямаше да я познае. Дан се прибра вкъщи без нищо да каже, но веднага грабна телефона и започна да звъни на мобилния й телефон. След няколко иззвънявания се включи секретарят, но дъщеря му не вдигна. Това бе първата пукнатина в семейството.

   След два дни синът му заяви, че заминава на студентска бригада в чужбина. Напълни два куфара с дрехи, включително и зимни. На въпроса на баща си: „За какво са ти?", той отговори кратко: „За всеки случай". Не каза къде точно заминава. Отговорът беше: „Някъде в Щатите, ще се обадя от там". Не разреши на родителите си да го изпращат на аерогарата. Раздялата бе тягостна. Едва събудиха сестра му, да се сбогуват. Беше се прибрала на сутринта и видимо не беше още изтрезняла. Добре че беше във ваканция.

* * *

   Няколко дни по-късно на входната врата се позвъни. Отвори съпругата на писателя. След малко въведе в дневната известен литературен критик. Той искаше среща на четири очи с Киряков. Отидоха в кабинета на писателя. Литературният критик не каза нищо, просто извади от куфарчето си папка, подаде я на Дан и седна без покана на малкото канапе срещу бюрото на писателя. Дан се зачете в съдържанието на папката. Ситни капчици пот избиха по челото му. Това бе рецензия на романа му. Унищожителна рецензия. Нейният автор го обвиняваше във всички смъртни литературни грехове. И най-вече в плагиатство. От самото заглавие - компилация от заглавията на двата най-известни романа на Керуак, до съдържанието, което странно много напомняше за романите на американеца. Мимоходом споменаваше и съвпадението на инициалите на двамата автори - нещо което в младежките си години Дан съзнателно беше търсил, но за което сега се срамуваше.  Когато свърши с четенето, писателят нямаше сили да каже нищо смислено. Само вдигна въпросителен поглед към неканения гост. Той се изкашля и започна:

   - Чух, че си търсиш съсценарист за телевизионната версия на романа. Смея да отбележа, че имам доста свежи идеи за сценария. Разбира се моето участие зависи и от размера на заплащането. Петдесет процента е задоволително, но седемдесет звучи по-добре. Държа моето име да е на първо място, на теб ти стига надписа „По едноименния роман на Д.К." - Джак Керуак, пардон - Дан Киряков. Разбира се може и да откажеш. Обещал съм сензация на няколко вестника и списания. Сензацията може да бъде това, че ставаме съавтори, а може да бъде и обвинение в плагиатство. Ти ще се опиташ да се защитиш, но я си представи, как ще реагират тези момчета и момичета отвън, когато разберат, че техният идол ги е излъгал?... Дали няма да искат да те линчуват, така и така са тук пред дома ти? Или дали няма да им се прииска да ти пуснат през прозорците няколко бутилки коктейл Молотов - като на студентски вълнения? Пътят от „Осанна" до „Разпни го" е кратък, нали? Знам, че въпросите ми са изненадващи и сега не може да ги осмислиш, но съм великодушен - давам ти срок до утре да си готов с отговора. Можеш да останеш на мястото си, не ме изпращай, знам пътя. - Критикът си тръгна без да се сбогува.

   Дан не можа да заспи до късно. Няколко пъти ляга и става, накрая се облече, взе каквото пиене имаше в хладилника и излезе при дежурната групичка на улицата. Посрещнаха го с бурни аплодисменти. Седна при младежите и след около час беше мъртво пиян. Това го издигна в очите на почитателите му. На следващия ден отидоха със „съсценариста" си в телевизията и преподписаха договора за сценария на филма. „Съсценаристът" се превърна в законен съсценарист. Вечерта Дан отново се напи. Жена му спа в стаята на сина им, въпреки че и стаята на дъщеря им за кой ли път остана празна.

* * *

   През следващите дни съсценаристът идваше рано сутрин и се държеше като пълен господар на дома. Дан се скриваше в кабинета си и работеше по сценария. Критикът четеше вестници, плуваше в басейна в градината, препичаше се на слънце, флиртуваше със съпругата на писателя, прескачаше до хладилника в кухнята, а към края на деня прочиташе написаното и правеше своите забележки или одобряваше написаното. Дан скърцаше със зъби, но не смееше да се противопостави. Изнудвачът му беше прав. Ако хипарите пред вратата му разберяха, че идолът им ги е излъгал, отмъщението им щеше да е страшно и може би кърваво.

   Нощите също си приличаха. Дан пазаруваше алкохол в кварталното магазинче и засядаше с компанията пред къщата. Бързо се напиваше. Сутрин се будеше понякога на двора, понякога на улицата и рядко в леглото си. Колкото и да се мъчеше, не можеше да си спомни кой и кога му е помагал да си легне. Съпругата му започна да излиза вечер без него. Сутрин я намираше в къщата, но не беше сигурен, дали се е прибрала преди или след него. Спряха да си говорят. Разминаваха се в голямата празна къща като непознати. Съсценаристът беше спрял да идва.

   Дъщеря им замина за морето и къщата съвсем опустя. След няколко дни, една късна сутрин тя се обади по телефона и съобщи, че е в Италия. Каза набързо да не я мислят, че ще се върне като й омръзне и затвори. Дан веднага набра мобилния й телефон, но сух операторски глас съобщи, че в момента няма връзка с този номер. Жена му беше до него по време на разговора и разбра всичко. Когато Дан отчаяно затвори телефона, тя се доближи и без нищо да казва, му зашлеви звучна плесница. После разплакана се качи в спалнята им. Съпругът й я последва. Тя взе последния куфар и трескаво започна да го пълни със свои дрехи. Дан постоя при нея минута-две и слезе в хола. Отвори бутилка водка, наля си голяма чаша и седна да обмисли ситуацията. Главата му беше празна. Не можеше да събере мислите си. Тъкмо беше станал да налее още водка, когато входния звънец иззвъня. Дан отиде да отвори. На входа стоеше литературния критик и се усмихваше нагло. В този момент съпругата на Дан, го изблъска от входната врата, излезе и подаде куфара на неочаквания посетител. Той взе куфара, ухили се още веднъж, каза нещо като „Ще се видим на снимките" и се качи в колата си. Съпругата на писателя го последва. Дан отчаяно изгледа отдалечаващата се кола.    

* * *

   Събуди се малко след полунощ. Усещаше в устата си горчив вкус. Главата го болеше. До дивана в хола се търкаляше празната бутилка от водка. Дан отиде в банята, като по пътя съблече дрехите си. Пусна студената вода и застана под душа. Опитваше се да събере мислите си. Беше го завладяло чувство за безнадежност. Беше самичък - в дома си и в целия свят. Най-близките му - тези, които беше обичал и за които беше готов на всичко, вече ги нямаше. Животът му се бе разпилял...

   Дан се изсуши, нахлузи джинси и фланелка, мина през кухнята, взе нова бутилка водка и отиде в кабинета си. Имаше чувството, че не е бил в него от седмици. Седна на бюрото и отвори папката с почти готовия сценарий за телевизионния филм. Погледът му се зарея по редовете, зачете се отгоре-отгоре без да се замисля за прочетеното. Когато прочете първия лист го скъса и смачка машинално. Същото направи и с втория, и с третия... После стана, събра смачканите листове и отиде до камината в кабинета. Запали ги и ги хвърли в огнището. Продължи да къса листове от папката със сценария и да ги хвърля в в огнището. Когато листовете от сценария свършиха, се насочи към голямата библиотека. Книгите му стояха на най-видното място. Започна да ги взима една по една, да ги къса на две, на три и да ги хвърля в пламъците. Докато се разгаряха, Дан надигаше бутилката с водка и отпиваше с големи глътки. Когато неговите книги свършиха, той се насочи към книгите на други автори. Вече не виждаше, какво хвърля в камината. Но когато в ръцете му попадна „По пътя" на Керуак, Дан се стресна. Няколко мига гледа книгата изпитателно, после неистово се засмя.

   - Буклук!... Е добре де, наистина си велик писател, но аз също съм велик! Не пиша измислици! Ти, Джак, умря в пижама! Но аз няма да умра облечен в пижама! Бунтар в пижама! Ха-ха-ха-ха... Върви на майната си, Джак Керуак!

   Дан сви книгата като факла, поднесе я към огъня, изчака я да се запали и я вдигна победоносно над главата си. После тръгна от стая в стая, поднасяше факлата към пердетата и към леснозапалими предмети и когато те се разгаряха, пристъпваше към следващата стая. Кикотеше се неудържимо, беше загубил разсъдъка си и само повтаряше:

   - Аз няма да умра облечен в пижама! Ха-ха-ха-ха....

   Когато цялата къща лумна като факел, хлапетата отвън изпаднаха във див възторг. Техният учител отново им сочеше пътя. Може би това бяха виденията по пътя. Всички вкупом вдигнаха ръце и запяха „Юлска утрин" на Юрая Хиип.

* * *