Идвайте ни по-често на гости
Много е гадно да отидеш на гости и домакините да се скарат пред теб. Не знаеш на чия страна да застанеш, защото и двамата са ти приятели. Ужасно е, на мен ми се е случвало.
За това се разбрахме с моя мъж, дойдат ли ни гости, дори да не можеме да се гледаме, дори да не си говорим, пред хората... ни вопъл, ни стон по темата.
Така една вечер, тъкмо сме завихрили един от нашите скандалчета, ама не от леките и се звъни. Ха сега де! Викам на мъжа ми:
- Ако ни идват гости, запомни до къде сме стигнали, после ще си продължим. Да не се разправяме пред хората, чу ли?!
Отварям вратата и моята приятелка Жулиета с мъжа си, ухилена до уши, ми казва:
- Току-що оставихме децата на майка да ги гледа и идваме у вас на гости! При вас винаги е толкова весело! Чудехме се къде, къде и... Ще ни приемете ли?
Ужас! Каня ги и започвам силно да кашлям:
- Мило, ела да видиш кой ни е дошъл на гости! Сядайте!
Набързо спретваме маса. Пускаме музика, редиме виц след виц. Те са много сладко семейство, а и след уводните им думи как да си споделиш, че... Те избягали за два-три часа от сивото ежедневие. Искат да се разтоварят, как да ги натовариш с някакъв скандал, който може да почака?
- Мило, донеси винцето, че на Жулката чашата е празна!
- Ей сега, скъпа. А ти защо не нарежеш още малко мезенце?
- Добре, слънчице. - и си се усмихваме...
Изкарахме си върховно. Та те ни прекъснаха на най-интересната част от разправията. Но по-добре! Мъжете цяла вечер нищеха футбол. Ние се наклюкарихме на воля.
Тръгват си. На вратата Жулиета ме прегръща.
- Благодаря ти, толкова хубаво ни беше. Толкова сте мили. Кога ще ни дойдете на гости?
- Не знам, ние сме скарани и не си говорим. Като се оправиме, тогава.
- Как не си говорите? Шегуваш ли се?
- Сериозно ти казвам.
- Ти винаги с нещо ме изненадваш. Не можеш ли да живееш нормално.
- Не мога, но тоя път и аз си се изненадах... че не го утрепах.
- Стига ма!
- Спокойно, няма да го убия, после с кого ще се карам?
- А, ти ми даваш добра идея. Другия път, като се скараме с Коцето, ще ти звънна да ни дойдете на гости. Дано поне вие не сте скарани!
© Светлана Лажова Всички права запазени