22.08.2023 г., 18:20 ч.

 Игра на Фантоми, Глава 1 

  Проза » Повести и романи, Еротична
293 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части
16 мин за четене

Глава 1. Операция [схЕма], Част 1
 

Бел. а.: Предварително се извинявам за на места неправилното използване и/или подравняване на пряката реч и тирето за нея. По някаква причина пряката ми реч беше третирана като bullet point (защото явно съм използвала грешното тире), и сега като редактирах го поправих, където можах. В следващата глава това ще е поправено изцяло. Приятно четене! Още 13 написани глави предстоят и ще се качват през два дни!
 

Едва ли сте чували за Фантомите. Те са тайна организация, поела на гърба си отговорността да брани света. В нея участват страшно много хора, от някои държави, и в тези държави, в които участват, си има местен екип. Екипът на България се ръководи от Айръс Тоул, провален писател, който всъщност започна организацията с добрия си приятел Бен Джърси, режисьор. Заеха се да търсят експерти в различни области, които да станат част от българския екип.  

 

В тази организация не са само шпиони или обучени убийци. Не, най-ниското стъпало са разсейките. Ако нямаш особен опит като шпионин, но знаеш за организацията, можеш да станеш разсейка. Тяхната работа е да разсейват престъпниците и полицията, когато се налага. Понякога отговарят за отвеждането на невинни хора далеч от място, на което ще се случи престъпление. 

 

Защо казах “ще”? Защото в българския екип на Фантомите участва Пьотър Шенович, известен медиум, който им доказва, че наистина е такъв. Той сънува ужасни престъпления, които ще се случат скоро, преди да са се случили. Когато той доказва това при случайна среща с Айръс, Айръс решава да създаде организацията. Идеята за името е на негова приятелка, Виола. Но за това по-натам. 

 

– За последен път се съгласявам на две мисии в един ден. - каза Сами Скит, докато гледаше през бинокъл от покрива на сграда. До нея беше партньорът ѝ в мисиите на организацията на Фантомите, Миранда Ванкрувс. - Това напълно те скапва.

– Невинните хора не чакат на теб да ти е удобно да ги спасяваш, Сам. - отвърна Миранда, на която повечето колеги във Фантомите, по нейно желание, викат “Рейн” от “rainrover”, както е хакерското ѝ име, защото тя е хакерът в организацията. 

– Невинните хора да спрат да се набъркват в неприятности, само това ще кажа. 

– Не го мислиш.

– Извинявай, така говоря, когато съм гладна. И уморена. 

– Айръс не ти ли купи пържола, както обеща? - повдигна вежда Миранда. 

– Не. Копелето му с копеле. - каза под носа си Скит. - О, някакви на петия етаж в онази сграда правят секс! Липсват ми дните, когато и аз имах време за това. 

– Сам, шпионин си от дванадесетгодишна.

– Е, и? - Миранда се засмя. - Шегувам се. Както и да е. Напомни ми, какво би трябвало да гледам?

– Секс?

– Не, бе, защо сме на покрива? 

– Следиш за съмнителни минувачи, докато Бела е в апартамента на четвъртия етаж на сградата, на която сме, и подслушва известния наркопласьор Маркус Шауен. - отвърна Миранда със скръстени ръце. - Как така не помниш?

– Може да съм, а може и да не съм нарушила правилото на Айръс “Без пиене в работно време”. - Миранда се засмя. 

 

В същия момент във вентилационната шахта на офиса, който всъщност беше въпросният апартамент на четвъртия етаж, Жосефин Сюитски и Киър О’Райли си говореха, докато държат въжето, на което висеше Бела. Бела подслушваше и записваше  разговора на Маркус Шауен с негов потенциален клиент. Двамата говореха за това как ще се справят с факта, че може би са разкрити от един съсед. Следователно, този съсед беше в голяма опасност. 

 

Киър и Джей се бяха отдалечили малко по-натам в шахтата, за да могат да си говорят, докато чакат Бела да дръпне въжето три пъти, за да я издърпат. Малкото момиче се беше скрило зад бюрото на Маркус и той, и клиентът му, не я виждаха, защото въжето беше безцветно. А стените бяха бели. А и двамата стояха в другия край на огромния офис. 

 

– Представяш ли си? Още 49 такива мисии и ще ни повишат от разсейки! - каза по едно време Джей.

– Да оставаха още две, щях да разбера радостта ти. - въздъхна Киър. 

– На теб какво ти се прави после? - попита чернокосата, гледайки право в другото момиче.

– После имаме тренировка, Джей. - отвърна то.

– Не, имам предвид… След тренировката Стрем ще прави парти ии си мислех, че можем да отидем, за да… се позабавляваме, сещаш се какво имам предвид. 

– Джей, правихме секс вчера. И днес, преди закуска. - Киър по някаква причина сега гледаше намръщено.

– Това беше за загрявка за мисиите. 

– Много загрявки ни се насъбират напоследък, не мислиш ли? - Киър се усмихна и гледаше другото момиче с поглед, на който Джей трудно можеше да устои. Затова погледна настрани. 

– Ъм… Аз…

– Изчерви се. Колко сладко. - Киър щипна бузата на Жосефин. 

 

В същия момент Бела дръпна въжето три пъти, или защото важният разговор на Маркус беше свършил, или защото са я забелязали. Джей се задейства да отвори шахтата и издърпа Бела. Момичето беше уплашено и дишаше тежко, явно са я забелязали. В слушалката на ухото си, с която я чуваха всички от българския екип, и която беше изключила досега, Жосефин каза:

 

– Имаме проблем. Трябва бързо да се омитаме оттук. 

– Прието. - отвърна Скит. Всички от Фантомите с включени слушалки чуваха казаното от двете момичета. - Бързо излизайте оттам. 

– Ще се опитаме. Все пак, може ли да ни изчакате на стълбите на четвъртия етаж? Не ни дадохте оръжия и сме лекичко уязвими. - каза Киър. 

– Нямате оръжия, защото не можете да стреляте с тях. Както и да е. Прието, Шефче. - отвърна Скит.

– Спри да ме наричаш така. - каза червенокосата и въздъхна. - След като се измъкнем от тази сграда, ще огледам периметъра. Чакаме се в междублоковото пространство отсреща. - обърна се тя към чернокосата.

– Добре. - отвърна Джей, докато трите момичета пълзяха към изхода от вентилационната шахта. Добре че беше достатъчно голяма, за да може да се изпълни тази мисия. 

 

Когато трите излязоха, Сам и Рейн ги чакаха. Момичетата скоро бяха извън сградата. 

 

– Отивам да заведа Бела на безопастно място. - каза Миранда и двете с Бела напуснаха сценката. Киър отиде да провери периметъра. 

 

Жосефин и Сам се запътиха към междублоковото пространство, където с Киър щяха да се чакат. Когато стигнаха, Джей се облекна на една от сградите, въздъхна и запали цигара. Скит стоеше със скръстени ръце и сериозно изражение, сякаш очите ѝ стрелят с лазер, който минава през другото момиче. Но след като се изтърколиха няколко секунди и Сюитски не каза нищо, Сам взе цигарата от ръката ѝ и я стъпка с крак. 

 

 – Хей, не бях свършила! - каза Джей и бутна Скит. Двете, още откакто се запознаха преди две седмици, почти постоянно се бяха хванали за гърлата. 

– Не ме интересува дали си майстор на дегизировката или една от най-добрите разсейки в организацията. На всяка мисия се държиш като детето, което си. 

– Подценяваш ли ме, Скет? ("кучка" на британски жаргон) - 17-годишната Джей сви юмруци, сякаш се готви за бой. 

– О, това ще е забавно. - засмя се Сам. - Колко пъти се опита да ме победиш на спаринг, на тренировките?

 – Не броя. Броя само пътите, в които обиждаш мен и партньора ми, още откакто влязохме в Екипа. - Джей се ядоса и започна да навлиза в личното пространство на Сам, обикаляйки я от всички страни, сякаш се готви да ѝ измъкне ръката и да започне да я бие с нея. 

 

    Но за Сам това бяха детски глупости. Като бивш шпионин на ФБР, ЦРУ и за малко на МВР, който не показва страх и повечето човешки чувства, в очите ѝ Жосефин беше фарфалаче, което е донесло любимата си играчка в детската градина, за да си прави с нея каквото иска. Така Сам наричаше Киър О'Райли. 

 

– Ти и гаджето ти, които освен да се чукате по време на мисия и не правите нищо друго, не приемате нищо насериозно. Ако това е някаква игра за теб, бягай и да не съм те видяла повече. 

– Знаеш, че мога да се бия, Сам. Не съм била̀ в училище за шпиони като теб, но... - Жосефин стисна ръката на Сам и прошепна в ухото и: - Ако още веднъж обидиш Киър, наречеш я "моята кучка", "моята секс играчка" и така нататък... Ще има последствия. 

– Какви, например? Ще ме вържеш за стол и ще ме поканиш да ви гледам? - Сам ритна Джей в коляното. Другото момиче падна на земята. Сам не ѝ позволи да се изправи. Сложи крак на гърба ѝ и с него я придържаше към земята. 

– Не си ли била на 17, Сам? - попита Джей. - Не си ли имала човек, с когото да прекарваш времето си? Който да те разсейва? 

 – Това не е твоя работа. - Сам махна крака си, вдигна Джей, хвана ръцете ѝ, сложи ги зад гърба ѝ и ги изви по начин, който накара лактите и китките на Джей да изпукат. - Да, имала съм такъв човек. Два пъти. И знаеш ли какво? Единият загина, точно защото по време на мисия се забавлявахме повече, отколкото работехме. 

    - Пусни ме, мамка ти! - Джей настъпи десния крак на Сам с ботуша си, извъртя се и удари главата на Сам със своята. Другото момиче залитна назад, но не падна. След това се отдалечи мъничко. 

    - Ако си мислиш, че с всичките обиди ще ме направиш по-добър шпионин, грешиш. Единственото, което постигаш, е, да искам да те спукам от бой! - повиши тона Джей.

    - Мхм. - Сам изтри малко от кръвта, която потече от носа ѝ. - Но така ще се научиш да се биеш. Първата седмица не пожела да ти покажа хватки. - Скит се оправи сравнително бързо. Винаги е можела да издържа на болка, мъчения и така нататък. 

 

 Джей усети какво предстоеше да чуе от Сам. Беше подготвила стратегия за бой наум, обиди... всичко. 

 

    - А знаеш ли... - започна Скит, приближавайки се до Жосефин. - Знаеш ли ти и твоята играчка къде бяхте по време на тренировките? Защото може да успяваш да заблудиш брат ти Айръс или вярното му куче Джърси и всички останали в организацията, но мен не можеш да заблудиш. Ти си дошла тук, очевидно, да събличаш и обличаш… Кукли. Така де, "кучки".

    - Посмей да я обидиш отново. - каза Джей с предупредителен тон.

    - О, аз не обиждам нея. Тя дори не иска да бъде тук. Така изглежда отстрани. Знаеш ли защо е тук с теб? Защото те търпи. Нещо, което не разбирам. - момичетата застанаха лице в лице. - Тя не те харесва. Това се вижда, защото... винаги ти си тази, която започва с ласките, глупостите... Това, че се съгласява, не означава, че иска да бъде с теб. Слушала съм ви повреме на... сещаш се, когато сме в някой хотел под прикритие. Тя дори не говори. Будите целия етаж и аз казвам: "Спокойно, Джей стъпи на ниското си, остро самочувствие, затова пъшка." 

    - Млъкни! - извика Джей. 

    - А Киър просто стои там и те оставя да правиш каквото искаш. Пълниш ѝ главата с глупости от сорта на "Киър, на мисия сме, дай малко да се отпуснем." Или "Киър, поне опитай да се преструваш." А тя... Тя наистина стене, когато те зареже през нощта и отиде при истинското си гадже. Тогава... Тогава си проличава с кого иска да бъде. 

 

    - Прекъсвам ли тъпата ти реч, Скет? - попита Киър О' Райли иззад Джей. Беше по̀ в края на улицата. Започна да ходи напред, бавно. Носеше една от любимите си дрехи: къса, синя блуза с качулка, която не покриваше корема ѝ. С черно беше избродирано нещо отзад. 

    - Не ѝ се връзвай, Киър- каза Джей, но бързо беше прекъсната от О' Райли. 

 

    - Млъквай, Сюитски. - момичето с къса блуза и рижа коса отсече, гледайки Джей кръвнишки. 

    - А, ето го и Командира. Шефчето. По-Висшата. - усмихна се Сам. - Харесва ми как си научила малката да слуша заповеди. Като кученце. - Джей пристъпи напред, опитвайки се да достигне Сам, но Киър я хвана за ръката здраво и я отблъсна назад. 

    - Вие двечките. - започна рижата. - Оставих ви да се биете, да се карате заради мен, да се обиждате, да развивате теории за това... За това с кого ми е приятно да правя секс? - момичето погледна към Сам. - Момчето, при което си мислиш, че ходя, не ми е гадже, Сара-Мейн. Не правя нищо с него. Явно не си забелязала, че всичките ни общи познати с Джей, които са част от екипа, също са там. В стаята. Някои нощи се промъкваме. Вдигаме купон, напиват се, аз стоя и гледам никой да не свърши някоя дивотия. Предимно ей това тук, нисичкото. - рижата прекара пръсти през косата на Джей, като ноктите ѝ нежно минаваха по врата. Получи се непредвиден ефект при Джей. 

    - Моля те, Киър. Кажи ѝ. - каза Джей. - Чу какви глупости говори. 

    - Не ми пука какво казват хората. - отвърна Киър.

    - Направѝ го заради мен. Писна ми от тази... копелдачка. 

    - Я виж ти, нови псувни сме научили. - Киър застана пред Джей и я погледна в очите. Сам започна да се хили леко отстрани. Джей преглътна. - Когато си само в моята компания, си... някъв звяр, правиш всичко, както трябва... Но обиди ли те някой, езикът ти подвива опашка и се хвърляш на бой. Писна ми от това. 

    - Айде, скъсай я! - извика един от познатите на Джей, но нито едно от двете момичета не се обърна. 

    - Знаеш ли аз от какво ще те скъсам, О' Райли? - устните на Жосефин се изкривиха в усмивка. 

    - Не. - другото момиче се отдръпна и застана по-назад. Спря се и се усмихна. - Всеки път, когато правим нещо, гледаш да се крием, гледаш да няма никого... Защо? 

    - Хората са тъпи. Обичат клюките и не трябва да знаят много. - Сюитски направи крачка напред. - Започват да провялат нещата, ако поискат. Да кажеш тайна на някого от тях... Могат да я обърнат така, че да навредят. Ти добре знаеш за какво говоря. Друг пример. Да носиш подарък за някого в раницата си, някой друг да го вземе и да го подари от свое име на човека. На теб не ти е се случвало същото, но на мен - да. 

    - Джей, в този живот трябва да си малко по... нахална. И, на никого няма да казвам някакви подробности за нас, които не искаш.

    - Искам само да знаят истината.

    - Която е? - другото момиче така се усмихна, сякаш ще изтръгва самопризнание. 

    - Харесвам те. - каза Жосефин.

    - И? - добави Киър, приближавайки се.

    - Това не е просто работа за мен. Да, добри сме в разсейването и така нататък, но... 

    - Какво? - усмивката на Киър стана по-голяма и по-неустоима.

    - Наистина искам да го направим официално най-после. Целите тия глупости, които започнаха преди 2 месеца, са... специални за мен. Истински. Ти как мислиш?

 

    На фона на цялата картинка се появиха и случайни хора, и хора от екипа, и всякакви. До обикновените хора стояха две момичета, които сега си приличаха като две капки вода - Дрю и Кемрън. Те бяха дегизирани, разбира се. 

 

    - Мисля, че плямпаш твърде много. - каза Киър. - Да, и аз те харесвам, но... с цялото криене и другите глупости, усложняваш нещата. За да няма нежелани слухове, като тези на Скет и другите, хората трябва да видят, че не си само ти в тези... взаимоотношения. Огледай се. И ми кажи какво искаш.

 

    Джей погледна всички. Повечето сякаш очакваха най-големия бъзик на Киър да бъде разкрит. Но, както каза тя, те само си мислят, че знаят цялата история. 

 

    - Най-после да го кажем, мамка му! - леко се засмя Джей. Хвана Киър и я опря в стената на близкоразположената сграда. - Дори ти да се боиш от това. - Другото момиче уви краката си около късокосата. Усмивката не слизаше от лицето ѝ. От едната им страна се настани нахален фотограф, който не беше приет във "Фантомите", но благодарение на сторита в инстаграм, много шушукания и други средства, понякога нацелваше къде стават операциите на организацията.

 

    - Кое по-точно? - Киър започна да гали врата на късокосата с ноктите си. 

    -  Това е приятно…

    - Да, а ти какво ще направиш? Ще стоиш и ще ме гледаш за хубава ли? После аз съм била шубето. 

 

Джей държеше краката на червенокосата увити около гърба си. Втората сега беше още по-висока. 

 

Но това не беше проблем. Късокосата започна да оставя целувки по врата на другата. Киър затвори очите си и галеше косата на Джей. По едно време последната спря и се огледа. Явно тълпата толкова се беше вдъхновила от Джей и Киър, че повечето се целуваха, някои бяха стигнали и по-далече. Заради това някой беше викнал полиция и Жосефин видя как Сам се опитва да се разбере с ченгетата. 

 

– Май е най-добре да отиваме на фалшивото парти за втората мисия. - каза Киър. Джей кимна и двете започнаха да тичат нанякъде. 

 

В това време едно момче и едно момиче от организацията, Стрем и Кейтлин започнаха да говорят на висок глас и да потупват едната полицейска кола, за да накарат полицията да ги преследва. Когато влязоха във Фантомите знаеха, че изискванията за разсейки включваха поемане на всякакви рискове. После двамата седнаха върху капака на автомобила и започнаха да се натискат, с цел ченгетата да ги вземат за превъзбудени, нахални тийнейджъри. И изглежда, че планът се получи, защото един полицай реши да се заеме с тях. 

 

– Еее, деца, бива ли така? - започна той. - Момче, веднага стани от колата ми! - нареди ченгето. - Какво ще ви правя сега?

– Аз имам идея. - отвърна Стрем, след като двамата с Кейтлин се отдръпнаха един от друг и слязоха от капака. - Ти гониш! - след това двамата с момичето започнаха да бягат, докато не влязоха в кола и потеглиха. Не след дълго полицията беше по петите им.

 

– Виола, с Ема взехте ли оня нещастник? - попита Стрем шофьора.

– В багажника е. - отвърна Ема, защото Виола беше твърде заета да кара колата така, че едновременно да се измъкнат за малко и да стигнат до мястото, където щяха да оставят поредния престъпник, но и в същото време полицията да разбере къде са.

– В сандъка? - попита Кейтлин. Ема се обърна към задната седалка, където седяха момчето и момичето и кимна. 

 

Всъщност сандъкът не беше точно сандък. Отчасти беше направен от химическа тоалетна, в която престъпникът беше направил последното си престъпление. Той беше изнасилвач. 

 

– Бела ще трябва да бъде на мястото, за да запише самопризнанието на копелето. - каза Виола, след като си включи слушалката. 

– На Бела ѝ дойде малко в повече от предишната мисия, аз ще го записвам. - каза Миранда Ванкрувс.

– Анджелик, ще те замоля да няма изцепки този път. - обърна се Сам към Виола. 

– Да, ами… Имаме малък проблем. - каза Айръс в слушалката. - Имаме двама арестувани, сега слушах полицейската станция.

– Нека позная. - въздъхна Сам. - Една рижа и една чернокоса изцепка?

– Да.

– Така и не се научиха, че на фалшивото парти не се говори с никого… - изкоментира Ема.

– Мамка му. - изпсува Стрем и прикри лицето си с ръка. - Не отново. - Виола въздъхна и зави наляво. 

– Ема, знаеш какво да правиш. - обърна се тя към момичето до нея.

– Знам. Операция [схЕма]. - усмихна се то.

» следваща част...

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??