27.08.2023 г., 13:57 ч.

 Игра на Фантоми, Глава 2 

  Проза
312 0 0

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

Произведение от няколко части « към първа част
8 мин за четене

Глава 2. Операция [схЕма], Част 2
 

– Само внимавай. - обърна се Виола към момичето със синя коса. 

– Спокойно, Ви. - каза Ема. - Все се притесняваш за мен. - след последното изречение Ема излезе от колата и отиде нанякъде. 

– Да. - каза на себе си Виола. - Притеснявам се.

 

В същия момент Жосефин и Киър бяха с белезници, седнали на земята на същата улица, на която бяха дошли ченгетата. Сега този, който ги беше арестувал, се разправяше с друг полицай. Бог знае за какво спореха. Двете момичета бяха малко по-далеч от тях и не ги чуваха. 

 

– Джей, Киър, чувате ли ме? - попита Виола в слушалките на Киър и Джей.

– Да. - отговори Киър. - Тези идиоти дори не видяха слушалките ни. 

– Добре, това е добре. - каза нервно Анджелик. - Ема идва да ви спаси. Ще направим операция [схЕма]. Нали знаете какво да правите? 

–  И питаш! - отвърна Джей. - Това ми е любимата операция! 

– Сигурно защото се правите на проститутки в нея. - заяви Сам. 

– Ей, не ме карай да довърша започнатото! - почти извика Жосефин.

– То ти щеше да свършиш, ама в друг смисъл. Много поздрави на По-висшата. - каза с усмивка Сам. Сега тя беше в едно от скривалищата на Фантомите заедно с Миранда, Бен, Айръс, Бела и съседа, който знаеше за Маркус Шауен.

– Добре знаеш, че те чувам, Скет. - въздъхна Киър.  

– Стига си се заяждала с децата. - каза Миранда. Скит завъртя очите си. - Пазете се, Джей. - добави хакерката. 

– Джей, когато видиш момче в кола, накарайте го да спре. - намеси се в разговора Виола. 

– Добре. - отвърна Жосефин. 

– Първо аз искам да ти кажа нещо, Джей. - започна Киър. Ако искаш да сме заедно, ще трябва да спазваш някои условия. Да ги приемеш.

– Усетих, че нещо такова предстои. Командирът трябва да се изтъкне. - каза Сам. Миранда я побутна.

– Ще трябва да си поговорим относно това как се държите с децата, г-це Скит. - намеси се Айръс.

– О, я стига, Айръс. Все някой трябва да ги вкара в ред. - отвърна намръщена Сам. - А и, ти ми нареди да ги наглеждам. Не каза, че не може да ги затапвам.

– Нещо против да млъкнете? Тук сме по средата на нещо! - каза Киър. - Слушай, Джей. Дори когато сме на мисия, ако искаш да сме заедно, няма да целуваш никой друг. Няма да правиш секс с никой друг. И също, ще спреш цигарите. 

– Цигарите? Но… Но Киър, цигарите ме правят това, което съм! Това е част от характера ми! - възпротиви се Джей.

– Не, Джей. Това е гаден навик, който води до рак на белите дробове и гърлото. Ако искаш да си с мен, ще ги спреш. - Джей въздъхна. 

– Добре, ще ги спра. Другите условия също ги считай за изпълнени. 

– Добре. Но ако нарушиш някое от първите две условия, ще напусна Фантомите и няма да ме видиш повече. Капиш?

– Да, разбрах те. А ако наруша последното? Не че ще го направя…

– Ако разбера, че пушиш, просто ще скъсам с теб.

– Добре, няма да го правя. - наведе глава Джей.

– Йей, заедно са! - каза щастлива Кемрън, която шипваше всеки с всеки. - Айм хепи нау. Дрю и Сам ми дължат по 5 лева.

– Как можах да загубя… - оплака се Дрю.

– Мамка му. - намеси се Сам.

– Залагате за нас? - възмути се Киър.

– Да. И заради вас олекнах с 5 лева. - каза Сам. - Все тая. - въздъхна.

– Трябва да сложим лимит на чукането по време на работа. Без повече сексове на закуска. - каза Ноа. 

– Абе като цяло без повече сексове на масата. - добави Стрем. Останалите с включени слушалки се засмяха.

– Съсредоточете се. - каза Виола. - Джей, виждате ли някаква кола с момче шофьор?

– Да, сега спря една американска кола. - отвърна Джей. 

– Номерът и модела, бързо!

– GBQ7198. - отвърна Киър. - Сив Шевролет Камаро SS 1969.

– Това е кола от Пенсилвания, какво прави тук? - запита се Рейн. - Все едно. Качвайте се. 

– Извинете. Сър? - каза Киър, докато гледаше към шофьора на камарото, говорейки на английски.

 

След кратък разговор момичетата убедиха шофьора, че са проститутки и той ги качи. Полицията не след дълго беше по петите им. Както и Ема. След минута-две Киър и Джей се бяха освободили от белезниците.

– А защо полицията ни преследва, момичета? - попита шофьорът на родния си език.

– Нали знаеш как е при този занаят. Хванаха ни. - обясни Джей.

– Спокойно, добър шофьор съм. Ще ни откарам у нас и ще се постарая да не ни проследят дотам. 

– Добре. - обади се Киър.

– Побързай, Ема. - каза на български Джей в слушалката си. 

– Почти съм при вас. - отвърна момичето със синя коса.

– Нещо казахте ли, момичета? - попита шофьорът.

– Говорим си глупости. - отвърна на английски Киър. 

 

Скоро тримата бяха в дома на шофьора. По пътя той им каза, че се казва Нейт, но момичетата бяха убедени, че им е дал фалшиво име, както те на него. 

– Разполагайте се удобно. Спалнята е по коридора вляво. - обясни усмихнат Нейт. 

 

Той беше момче със среднодълга кестенява коса и тъмни очи. На възраст не повече от трийсет. Изглеждаше точно като човек, който би си поръчал проститутки. Иначе домът му беше уютен, като за апартамент за сам човек. Бели стени с тъмни петна, най-вероятно получили се от цигарен дим. Миришеше на цигари, но като цяло апартаментът не изглеждаше зле. Нямаше снимки на роднини и приятели. В малкия хол имаше бежов диван, кресло в същия цвят и малка масичка. Апартамент с малки стаи, но все пак съвсем нелош. Докато Нейт се услушваше, Киър и Джей го разглеждаха. В кухнята имаше стара печка, шкаф, микровълнова и маса с пепелник върху нея. Две изпушени цигари с оранжево тяло лежаха в него. На хладилника нямаше магнити, лепенки, нищо. Нищо, което да издаде малко за Нейт и това беше леко притеснително. Джей и Киър се надяваха Ема да е близко, защото нищо чудно този Нейт да беше някакъв психопат. Извинете, но кой не държи никакви снимки и поддържа такъв, толкова изчистен от всякакви подробности апартамент? Нейт не притежаваше нищо, за което момичетата да се хванат. Нищо, което да разкрие макар и малко за него. 

 

– Искате ли да отидем към спалнята? - попита с мазна усмивка момчето. Е, за Киър и Джей си беше направо мъж. 

– Ти отивай, ние с гаджето ми ей сега идваме. - каза с престорена усмивка Киър, но вътрешно беше ужасена.

– Гадже? Това ще е интересно. - отвърна Нейт и се запъти към спалнята.

– Ема, къде си? Той иска да идем в спалнята! - извика в шепот Джей. 

– Идвам. - отвърна момичето. 

– Разбрахте ли нещо за него? - попита Айръс. 

– Нищо! Този пич не държи нищо, което да подскаже от какво семейство е, какво работи, дали си има гадже, дали пътува… Нищо не можахме да разберем! - каза Джей със същия тон, като преди малко. 

– Добре, дано не е някой опасен. - притесни се Айръс и погледна към Бен, който беше до него. - Ема, докъде стигна?

– Пред вратата съм. Момичета, последвайте го в спалнята. Знаете какво да правите. - отвърна Ема. Преди Джей и Киър да тръгнат към спалнята, Киър погледна чернокосата накриво.

– Знам какво си мислиш. - каза ѝ Джей. - Няма да наруша условията.

– Хубаво. - каза студено Киър. Двете скоро бяха при Нейт.

– Преди да започнем, имаме изненада за теб. - каза Джей и погали момичето до нея. 

– О, обичам изненадите. - отвърна Нейт, който се беше съблякъл по гащи. Беше надървен. 

Киър и Джей започнаха да се целуват с език. Джей я притисна до себе си и надигна леко блузата ѝ с ръката, която беше на кръста на Киър. В този момент Ема влезе в стаята. 

– Елена, как можа! Да ми изневеряваш с двама човека едновременно! - каза момичето със синя коса на английски. Елена беше фалшивото име на Киър. - Това беше! Кажи си последните думи! - Ема извади пистолет с халосни патрони.

– Не! Не стреляй! - обади се Нейт и вдигна ръцете си. 

– Млъквай, за да не го отнесеш и ти! - извика Ема. 

В следващия момент застреля Киър в корема, където червенокосата предварително си беше сложила малко пакетче с фалшива кръв. Тя се разля и изглеждаше като истинска. Киър се строполи на земята и извика от болка, за да изглежда по-автентично цялото нещо. Носеше предпазна жилетка под дрехите, която стоеше като бюстие. Нейт започна да крещи на Ема да не стреля повече, но тя застреля Джей в сърцето. Джей също носеше жилетка и на мястото, което куршумът уцели, също имаше пакетче с фалшива кръв. Джей изимитира падане на земята и пъшкане от болка.

– Ако не искаш да застрелям и теб се разкарай! - крещеше с всички сили Ема, гледайки към Нейт. Мъжът избяга през вратата и кой го знае накъде отиде. 

 

– Нямаме много време, да се омитаме. Ще повика полиция. - каза Киър и се изправи, прибра изхабеното пакетче в джоба си. Джей направи същото. - Операция [схЕма] мина успешно. 

– Добре, момичета. Идвайте към скривалището. - каза Айръс. - Най-добрата операция, която сте измисляли, г-н Джърси. - обърна се той към приятеля си. - За да убиеш мишка ти трябва котка. А за да прогониш котката-

– Да, разбрахме метафората. - намеси се Сам. - Момчето е котката, а Ема се отървава от нея.

– Правилно, г-це Скит. - отвърна смирено Айръс. – До всички фантоми: Елате в основното скривалище. Ще раздаваме заплатите.

© Ангела Топалова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??