Произведението не е подходящо за лица под 18 години
– Само внимавай. - обърна се Виола към момичето със синя коса.
– Спокойно, Ви. - каза Ема. - Все се притесняваш за мен. - след последното изречение Ема излезе от колата и отиде нанякъде.
– Да. - каза на себе си Виола. - Притеснявам се.
В същия момент Жосефин и Киър бяха с белезници, седнали на земята на същата улица, на която бяха дошли ченгетата. Сега този, който ги беше арестувал, се разправяше с друг полицай. Бог знае за какво спореха. Двете момичета бяха малко по-далеч от тях и не ги чуваха.
– Джей, Киър, чувате ли ме? - попита Виола в слушалките на Киър и Джей.
– Да. - отговори Киър. - Тези идиоти дори не видяха слушалките ни.
– Добре, това е добре. - каза нервно Анджелик. - Ема идва да ви спаси. Ще направим операция [схЕма]. Нали знаете какво да правите?
– И питаш! - отвърна Джей. - Това ми е любимата операция!
– Сигурно защото се правите на проститутки в нея. - заяви Сам.
– Ей, не ме карай да довърша започнатото! - почти извика Жосефин.
– То ти щеше да свършиш, ама в друг смисъл. Много поздрави на По-висшата. - каза с усмивка Сам. Сега тя беше в едно от скривалищата на Фантомите заедно с Миранда, Бен, Айръс, Бела и съседа, който знаеше за Маркус Шауен.
– Добре знаеш, че те чувам, Скет. - въздъхна Киър.
– Стига си се заяждала с децата. - каза Миранда. Скит завъртя очите си. - Пазете се, Джей. - добави хакерката.
– Джей, когато видиш момче в кола, накарайте го да спре. - намеси се в разговора Виола.
– Добре. - отвърна Жосефин.
– Първо аз искам да ти кажа нещо, Джей. - започна Киър. Ако искаш да сме заедно, ще трябва да спазваш някои условия. Да ги приемеш.
– Усетих, че нещо такова предстои. Командирът трябва да се изтъкне. - каза Сам. Миранда я побутна.
– Ще трябва да си поговорим относно това как се държите с децата, г-це Скит. - намеси се Айръс.
– О, я стига, Айръс. Все някой трябва да ги вкара в ред. - отвърна намръщена Сам. - А и, ти ми нареди да ги наглеждам. Не каза, че не може да ги затапвам.
– Нещо против да млъкнете? Тук сме по средата на нещо! - каза Киър. - Слушай, Джей. Дори когато сме на мисия, ако искаш да сме заедно, няма да целуваш никой друг. Няма да правиш секс с никой друг. И също, ще спреш цигарите.
– Цигарите? Но… Но Киър, цигарите ме правят това, което съм! Това е част от характера ми! - възпротиви се Джей.
– Не, Джей. Това е гаден навик, който води до рак на белите дробове и гърлото. Ако искаш да си с мен, ще ги спреш. - Джей въздъхна.
– Добре, ще ги спра. Другите условия също ги считай за изпълнени.
– Добре. Но ако нарушиш някое от първите две условия, ще напусна Фантомите и няма да ме видиш повече. Капиш?
– Да, разбрах те. А ако наруша последното? Не че ще го направя…
– Ако разбера, че пушиш, просто ще скъсам с теб.
– Добре, няма да го правя. - наведе глава Джей.
– Йей, заедно са! - каза щастлива Кемрън, която шипваше всеки с всеки. - Айм хепи нау. Дрю и Сам ми дължат по 5 лева.
– Как можах да загубя… - оплака се Дрю.
– Мамка му. - намеси се Сам.
– Залагате за нас? - възмути се Киър.
– Да. И заради вас олекнах с 5 лева. - каза Сам. - Все тая. - въздъхна.
– Трябва да сложим лимит на чукането по време на работа. Без повече сексове на закуска. - каза Ноа.
– Абе като цяло без повече сексове на масата. - добави Стрем. Останалите с включени слушалки се засмяха.
– Съсредоточете се. - каза Виола. - Джей, виждате ли някаква кола с момче шофьор?
– Да, сега спря една американска кола. - отвърна Джей.
– Номерът и модела, бързо!
– GBQ7198. - отвърна Киър. - Сив Шевролет Камаро SS 1969.
– Това е кола от Пенсилвания, какво прави тук? - запита се Рейн. - Все едно. Качвайте се.
– Извинете. Сър? - каза Киър, докато гледаше към шофьора на камарото, говорейки на английски.
След кратък разговор момичетата убедиха шофьора, че са проститутки и той ги качи. Полицията не след дълго беше по петите им. Както и Ема. След минута-две Киър и Джей се бяха освободили от белезниците.
– А защо полицията ни преследва, момичета? - попита шофьорът на родния си език.
– Нали знаеш как е при този занаят. Хванаха ни. - обясни Джей.
– Спокойно, добър шофьор съм. Ще ни откарам у нас и ще се постарая да не ни проследят дотам.
– Добре. - обади се Киър.
– Побързай, Ема. - каза на български Джей в слушалката си.
– Почти съм при вас. - отвърна момичето със синя коса.
– Нещо казахте ли, момичета? - попита шофьорът.
– Говорим си глупости. - отвърна на английски Киър.
Скоро тримата бяха в дома на шофьора. По пътя той им каза, че се казва Нейт, но момичетата бяха убедени, че им е дал фалшиво име, както те на него.
– Разполагайте се удобно. Спалнята е по коридора вляво. - обясни усмихнат Нейт.
Той беше момче със среднодълга кестенява коса и тъмни очи. На възраст не повече от трийсет. Изглеждаше точно като човек, който би си поръчал проститутки. Иначе домът му беше уютен, като за апартамент за сам човек. Бели стени с тъмни петна, най-вероятно получили се от цигарен дим. Миришеше на цигари, но като цяло апартаментът не изглеждаше зле. Нямаше снимки на роднини и приятели. В малкия хол имаше бежов диван, кресло в същия цвят и малка масичка. Апартамент с малки стаи, но все пак съвсем нелош. Докато Нейт се услушваше, Киър и Джей го разглеждаха. В кухнята имаше стара печка, шкаф, микровълнова и маса с пепелник върху нея. Две изпушени цигари с оранжево тяло лежаха в него. На хладилника нямаше магнити, лепенки, нищо. Нищо, което да издаде малко за Нейт и това беше леко притеснително. Джей и Киър се надяваха Ема да е близко, защото нищо чудно този Нейт да беше някакъв психопат. Извинете, но кой не държи никакви снимки и поддържа такъв, толкова изчистен от всякакви подробности апартамент? Нейт не притежаваше нищо, за което момичетата да се хванат. Нищо, което да разкрие макар и малко за него.
– Искате ли да отидем към спалнята? - попита с мазна усмивка момчето. Е, за Киър и Джей си беше направо мъж.
– Ти отивай, ние с гаджето ми ей сега идваме. - каза с престорена усмивка Киър, но вътрешно беше ужасена.
– Гадже? Това ще е интересно. - отвърна Нейт и се запъти към спалнята.
– Ема, къде си? Той иска да идем в спалнята! - извика в шепот Джей.
– Идвам. - отвърна момичето.
– Разбрахте ли нещо за него? - попита Айръс.
– Нищо! Този пич не държи нищо, което да подскаже от какво семейство е, какво работи, дали си има гадже, дали пътува… Нищо не можахме да разберем! - каза Джей със същия тон, като преди малко.
– Добре, дано не е някой опасен. - притесни се Айръс и погледна към Бен, който беше до него. - Ема, докъде стигна?
– Пред вратата съм. Момичета, последвайте го в спалнята. Знаете какво да правите. - отвърна Ема. Преди Джей и Киър да тръгнат към спалнята, Киър погледна чернокосата накриво.
– Знам какво си мислиш. - каза ѝ Джей. - Няма да наруша условията.
– Хубаво. - каза студено Киър. Двете скоро бяха при Нейт.
– Преди да започнем, имаме изненада за теб. - каза Джей и погали момичето до нея.
– О, обичам изненадите. - отвърна Нейт, който се беше съблякъл по гащи. Беше надървен.
Киър и Джей започнаха да се целуват с език. Джей я притисна до себе си и надигна леко блузата ѝ с ръката, която беше на кръста на Киър. В този момент Ема влезе в стаята.
– Елена, как можа! Да ми изневеряваш с двама човека едновременно! - каза момичето със синя коса на английски. Елена беше фалшивото име на Киър. - Това беше! Кажи си последните думи! - Ема извади пистолет с халосни патрони.
– Не! Не стреляй! - обади се Нейт и вдигна ръцете си.
– Млъквай, за да не го отнесеш и ти! - извика Ема.
В следващия момент застреля Киър в корема, където червенокосата предварително си беше сложила малко пакетче с фалшива кръв. Тя се разля и изглеждаше като истинска. Киър се строполи на земята и извика от болка, за да изглежда по-автентично цялото нещо. Носеше предпазна жилетка под дрехите, която стоеше като бюстие. Нейт започна да крещи на Ема да не стреля повече, но тя застреля Джей в сърцето. Джей също носеше жилетка и на мястото, което куршумът уцели, също имаше пакетче с фалшива кръв. Джей изимитира падане на земята и пъшкане от болка.
– Ако не искаш да застрелям и теб се разкарай! - крещеше с всички сили Ема, гледайки към Нейт. Мъжът избяга през вратата и кой го знае накъде отиде.
– Нямаме много време, да се омитаме. Ще повика полиция. - каза Киър и се изправи, прибра изхабеното пакетче в джоба си. Джей направи същото. - Операция [схЕма] мина успешно.
– Добре, момичета. Идвайте към скривалището. - каза Айръс. - Най-добрата операция, която сте измисляли, г-н Джърси. - обърна се той към приятеля си. - За да убиеш мишка ти трябва котка. А за да прогониш котката-
– Да, разбрахме метафората. - намеси се Сам. - Момчето е котката, а Ема се отървава от нея.
– Правилно, г-це Скит. - отвърна смирено Айръс. – До всички фантоми: Елате в основното скривалище. Ще раздаваме заплатите.
© Ангела Топалова Всички права запазени