Игра на оцеляване

            Добре дошли в новата ера на игрите, мястото където всички е позволено, всичко е забранено, всичко и всеки си има цена, там където само ограниченото мислене може да те спре да се развиваш. Това така блажено място се нарича Живот – игра  на оцеляване.

            Това е една игра известна със своите морални и етични правила, идваща без инструкции, оставяща ни без избор просто да се откажем от нея, да натиснем един бутон и да спрем играта. Всички сме част от животът, всички се борим да заслужим мястото си, да станем значими, да постигнем нещо велико. Още от самото ни раждане ни е закодирано да се борим, за да оцелеем. Порастваме, стигаме до нови нива, получаваме различни оръжия като знания, физически умения, променяме външния си вид и характер, продължаваме напред и не спираме за един миг. Целта е една – играй, за да оцелееш.

            Стигаме до един прекрасен момент, когато всичко ни се струва като една матрица – лягаш, ставаш, ходиш на работа, на училище и повтаряш. Първо започваш с училището, после университета, очаква се да ходиш на работа, да направиш семейство, да си намериш хубав дом. И всичко това, само защото това е условието на играта – да следваш невидими правила и норми. Тя е сложно устроена и струва скъпо да промениш хода й. Но животът не е еднакъв за всеки играч. За едни е просто следване на оказани стъпки от родителите, за други, които нямат кой да им обяснят смисълът на играта, тя се превръща в едно истинско предизвикателство и за тях е в пъти по-трудно да намерят правилният път да се справят. Правим всичко това, за да стигнем до заключението, че трябва да оцелеем, за да се развиваме.

            С нарастването на възрастта ни, ние започваме да откриваме нови и нови измерения на тази игра. Вече сме преминали етапа на развитие, видели сме основите на живота, разбрали сме правилата и сега откриваме вратичките, които ни позволяват да променим нашият път. Сега можем да имаме каквото и когото си пожелаем, просто защото всичко има цена. Щастието, богатството, любовта, лъскави играчки – можем да притежаваме безброй материални и морални блага. Единственото условие да платим скромна сума от себе си – ако искаме знания, трябва да се откажем от социалния си живот, ако желаем да намерим любовта, трябва да работим върху себе си, ако пък единствената ни цел е забогатяването, може да се наложи да захвърлим морала си. Звучи толкова лесно – развиваме се, за да желаем повече.

            Настъпва етапа да си дадем сметка за нашите действия. Вече всичко се превръща в едно монотонно съществуване без ясна представа до къде може да ни доведе това наше поведение. Станали сме лаконични, желаем все повече. Отдавна не ни стига просто да се радваме на малките дарове в живота. Когато имаш много, започваш да желаеш още повече. Но, както всичко друго, ние трябва да работим, за да го постигнем. Всяко следващо наше желание струва повече от предното. Нашите мисли се фокусират върху това да имаме все повече и повече. Работим без почивка, мечтаейки за всичко онова, което искаме. Самозабравяме се в опита си да успеем, но това е само едно измерение в играта, създадено с целта да ни покаже, че щом желаем всичко, трябва да работим.

            За онези, които не искат да следват пътя, който им е отреден в живота, играта се превръща в едно безсмислено ежедневие. Някои от нас просто се отказват да живеят, да спазват невидимите правила, да вървят по отъпкания път, да бъдат просто поредният играч. За тях съществуването е нежелано, неприятно. Но макар и да се отказват да играят, играта не се отказва от тях. Тя им дава шанс, на всеки 7 години, да сменят посоката си и да намерят подходящ и удобен за тях път. Правилата за всички са еднакви, играта обаче е различна. Не можеш да си част от животът и да не желаеш да е играеш, иначе всеки щеше да си стои по цял ден вкъщи, в очакване да почнат да падат пари и храна от небето. Затова има едно просто правило – работи, за да живееш.

            Интересно е да разберем и кой определя правилата на играта, кой следи нашите действия. За тази цел са събрани различни групи от хора, застанали над нас, именно за да ни защитават. Полицията, болниците, пожарната – те са тук, за да ни помагат. Но истински важната група се намира в парламента – мястото където се събират всички онези, които си мислят, че те управляват. Слагат ти норми и ограничения, вдигат стандарта на живот, с единствената цел да те накарат да се откажеш да живееш. Изпиват енергията ти, превръщат съществуването ти в борба за не собственият ти живот, а този на децата ти, близките ти. Нищо няма стойност, щом веднъж видиш истината.

Започваш да виждаш как се затваря кръгът. Вече пред теб няма граници, няма стени, виждаш отвъд глупостите, които до преди няколко години ти се струваха далечни. Имаш два избора – или да продължиш играта, в очакване на нейния край, или да я победиш. Това е играта на оцеляване – там където джунглата е град, а маймуните са хора.