5.12.2008 г., 7:28

Играта

1.1K 0 0
1 мин за четене

Преди време се хванах на игра, която знаех, че не мога да играя. Но тъй умело се старая и прикривам, че няма как дори да зная с играта дали се справям. На думи тя все още е проста, а оказа се толкова трудна, че не знам до кога ще мога да прикривам,че аз е бях загубила преди да започна да играя. Играта на живота, която ми дава сила и промени за мое добро и играта, която ми напомня всекидневно какво искам знаейки , че правилата не го позволяват. До къде ще стигна? Какво ще направя ? Не  знам, но продължавам въпреки това да играя тази дяволска игра. Правилата изглеждаха тъй прости “Аз искам да ти помогна, но не се влюбвай” – да, но аз се бях влюбила преди дори да чуя правилата. И само и само за да съм до него приех правилата. Година и половина играем , знаейки,че тази игра няма да продължи вечно, но продължавам макар и да се самонаранявам. Понякога се чудя дали съм мазохистка или все още вярвам,че мога да стопя студа като дарявам цялата си любов? Получавам всичко – прегръдки, нежност, разбиране, подкрепа, помощ, приятелство… всичко е невероятно, постоянно сме заедно, а в сърцето ми е празно, защото не ми стига това и искам любовта. До мен е, а в същото време усещам празнота. Всички ми казват - “Не му вярвай, ако не те обичаше нямаше да прави толкова много за теб и да сте толкова време заедно”, но на скоро реших, че ще поговорим за това и ми припомни правилата на нашата игра, която май само аз и той разбираме. Гадно е когато на празниците сме заедно, а аз не мога да кажа колко много го обичам и ценя. Гадно е че не мога да бъда себе си и да показвам любовта и трябва да се правя на желязната лейди. Не мога прекалено емоционална съм и искам да показвам емоциите ми, всяка една задържана емоция разбива сърцето ми сякаш някой бавно и мъчително го глозга с малко ножче. Болезнено е да е до мен, а в същото време да го няма. Болезнено е когато знам,че утре него ще го няма.

Хванах се на игра, която не мога да играя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...