Илюзия
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
Гледа мълчаливо как стегнатите дънки повдигат предизвикателно иначе плоския й задник, докато се облича до леглото.
- Вече можеш да ме търсиш на този номер, от който ти прозвънях. Стария няма да е активен - казва тя и прибира парите от нощното шкафче в черната си кожена чанта.
- Ще се видим другата седмица - отвръща той.
Казва нещо преди да излезе от стаята, но той не й отговаря.
Вратата се затваря с тихо изщракване.
Припомня си колко странно студена беше кожата й на допир, колко неподвижна беше докато се чукаха - все едно оправяше гумена надуваема кукла, а не жена.
Отиде до прозореца и се загледа в таксито, което я чакаше пред блока от половин час.
Запали цигара и синкавия дим се процежда между пръстите му и се вие мудно във въздуха.
След малко тя излиза от входа и се качва на задната седалка в таксито. Кола потегля. Цигарата догаря в ръката му. Никога не се е чувствал по-самотен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Иванов Всички права запазени
Понеже със сигурност си талантлив, иска ми се да вярвам, че повече хора ще прочетат прозата ти. Стилът е ненатрапчив, но отличаващ се. Думите са простички, но смислени. И достатъчни. На малко творци им отива наистина кратката форма. Трудно им е да постигнат достатъчност, облечена в малко думи. Твоите обаче докосват... и ме карат да искам да прочета още. 