4.01.2019 г., 10:49 ч.

Илюзия 

  Проза
1237 2 2

Произведението не е подходящо за лица под 18 години

1 мин за четене

Гледа мълчаливо как стегнатите дънки повдигат предизвикателно иначе плоския й задник, докато се облича до леглото.

- Вече можеш да ме търсиш на този номер, от който ти прозвънях. Стария няма да е активен - казва тя и прибира парите от нощното шкафче в черната си кожена чанта.

- Ще се видим другата седмица - отвръща той.

Казва нещо преди да излезе от стаята, но той не й отговаря.

Вратата се затваря с тихо изщракване.

Припомня си колко странно студена беше кожата й на допир, колко неподвижна беше докато се чукаха - все едно оправяше гумена надуваема кукла, а не жена.

Отиде до прозореца и се загледа в таксито, което я чакаше пред блока от половин час.

Запали цигара и синкавия дим се процежда между пръстите му и се вие мудно във въздуха.

След малко тя излиза от входа и се качва на задната седалка в таксито. Кола потегля. Цигарата догаря в ръката му. Никога не се е чувствал по-самотен.

© Мартин Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Според мен си е идеално кратко. Може би съм пристрастна, защото имам подобно, но от женска гледна точка. Сексът без чувства не дава много. Ще ми е интересно какво друго ще публикуваш и дали това е твоя стил. Успех!
  • Сякаш прочетох началото на роман, писан от някой много известен и талантлив писател! Понеже със сигурност си талантлив, иска ми се да вярвам, че повече хора ще прочетат прозата ти. Стилът е ненатрапчив, но отличаващ се. Думите са простички, но смислени. И достатъчни. На малко творци им отива наистина кратката форма. Трудно им е да постигнат достатъчност, облечена в малко думи. Твоите обаче докосват... и ме карат да искам да прочета още. Поздравления!
Предложения
: ??:??