23.09.2011 г., 22:35

Илюзия

951 0 0
2 мин за четене


   Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
   "Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от ония, дето ù се свалят заради нещото! Навярно и този е сваляч, като всички други!"
Времето напредваше и между тях се появи някаква огнена  сила, която ги свързваше. Дори не бяха се виждали. Познаваха се само по снимка. Той твърдеше, че я обича, но тя не беше сигурна в неговото твърдение. А  на истински го  обикна. Със своите действия му доказваше онази вярност, която не можеше да се срещне в тези времена. А той само я обичаше  по снимка. Дори я пренесе в един свят, който беше илюзия за нея.
   И от този момент,тя заживя в мечти и илюзия, която беше само на снимка. Виждаше как се доближава до него, но някак си само като насън. Прегръщаше го нежно, целуваше го и устните ù се плъзгаха по цялото му атлетическо тяло. И се любеха, и всичко нямаше спиране. Но това беше само онази илюзия, която вървеше ръка за ръка до нея. А как ù се искаше всичко да бъде наяве. Той е да е онзи – истинският и винаги да бъдат заедно, но така, на живо. Тогава тя може би щеше да го обича още по-силно и да бъде само негова. Щеше да му докаже, че е истинска. Че за да бъдеш истински, е нужно само да доказваш, а не да показваш и да обвиваш в ореол своите думи. Но  не онзи – сияйният, а черният, през който не можеш да виждаш нищо. Дори и този, който твърди, че те обича.
   Може би всички беше сън. Може би тя само беше го сънувала. В представите ù беше такъв, какъвто искаше да е. Но всички е но. Пак онази илюзия, която беше нейна приятелка,  денем и нощем. Така животът ù се превърна в една надежда, че всичко това ще се случи наяве. А може би?
   Дните минаваха и тя чакаше, и все чакаше. Той да не е само онзи, от снимката, а да е до нея. Топъл, с искрящи очи и страстно да я прегръща. Тогава нейното сърце, превърнало се в трепет, ще засияе в гърдите ù.  Тя ще се притисне нежно до него и ще му прошепне, "обичам те, ти си истински". А той ще ù отвърне с много любов.

23.09.2011 петък

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Герасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...