23 sept 2011, 22:35

Илюзия

  Prosa » Relatos
952 0 0
2 мин за четене


   Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
   "Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от ония, дето ù се свалят заради нещото! Навярно и този е сваляч, като всички други!"
Времето напредваше и между тях се появи някаква огнена  сила, която ги свързваше. Дори не бяха се виждали. Познаваха се само по снимка. Той твърдеше, че я обича, но тя не беше сигурна в неговото твърдение. А  на истински го  обикна. Със своите действия му доказваше онази вярност, която не можеше да се срещне в тези времена. А той само я обичаше  по снимка. Дори я пренесе в един свят, който беше илюзия за нея.
   И от този момент,тя заживя в мечти и илюзия, която беше само на снимка. Виждаше как се доближава до него, но някак си само като насън. Прегръщаше го нежно, целуваше го и устните ù се плъзгаха по цялото му атлетическо тяло. И се любеха, и всичко нямаше спиране. Но това беше само онази илюзия, която вървеше ръка за ръка до нея. А как ù се искаше всичко да бъде наяве. Той е да е онзи – истинският и винаги да бъдат заедно, но така, на живо. Тогава тя може би щеше да го обича още по-силно и да бъде само негова. Щеше да му докаже, че е истинска. Че за да бъдеш истински, е нужно само да доказваш, а не да показваш и да обвиваш в ореол своите думи. Но  не онзи – сияйният, а черният, през който не можеш да виждаш нищо. Дори и този, който твърди, че те обича.
   Може би всички беше сън. Може би тя само беше го сънувала. В представите ù беше такъв, какъвто искаше да е. Но всички е но. Пак онази илюзия, която беше нейна приятелка,  денем и нощем. Така животът ù се превърна в една надежда, че всичко това ще се случи наяве. А може би?
   Дните минаваха и тя чакаше, и все чакаше. Той да не е само онзи, от снимката, а да е до нея. Топъл, с искрящи очи и страстно да я прегръща. Тогава нейното сърце, превърнало се в трепет, ще засияе в гърдите ù.  Тя ще се притисне нежно до него и ще му прошепне, "обичам те, ти си истински". А той ще ù отвърне с много любов.

23.09.2011 петък

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Герасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...