Sep 23, 2011, 10:35 PM

Илюзия

948 0 0
2 min reading


   Идеше ù да се заличи с земята. Беше потънала до гуша след множествотото несгоди и атаки от други, по-големи сили. Нищо не беше останало от нея. Докато един ден го срещна – него, онзи, непознатият от снимката.
   "Влюбих се в теб, още като видях снимката ти" – беше ù казал той. "Аха, значи и той е от ония, дето ù се свалят заради нещото! Навярно и този е сваляч, като всички други!"
Времето напредваше и между тях се появи някаква огнена  сила, която ги свързваше. Дори не бяха се виждали. Познаваха се само по снимка. Той твърдеше, че я обича, но тя не беше сигурна в неговото твърдение. А  на истински го  обикна. Със своите действия му доказваше онази вярност, която не можеше да се срещне в тези времена. А той само я обичаше  по снимка. Дори я пренесе в един свят, който беше илюзия за нея.
   И от този момент,тя заживя в мечти и илюзия, която беше само на снимка. Виждаше как се доближава до него, но някак си само като насън. Прегръщаше го нежно, целуваше го и устните ù се плъзгаха по цялото му атлетическо тяло. И се любеха, и всичко нямаше спиране. Но това беше само онази илюзия, която вървеше ръка за ръка до нея. А как ù се искаше всичко да бъде наяве. Той е да е онзи – истинският и винаги да бъдат заедно, но така, на живо. Тогава тя може би щеше да го обича още по-силно и да бъде само негова. Щеше да му докаже, че е истинска. Че за да бъдеш истински, е нужно само да доказваш, а не да показваш и да обвиваш в ореол своите думи. Но  не онзи – сияйният, а черният, през който не можеш да виждаш нищо. Дори и този, който твърди, че те обича.
   Може би всички беше сън. Може би тя само беше го сънувала. В представите ù беше такъв, какъвто искаше да е. Но всички е но. Пак онази илюзия, която беше нейна приятелка,  денем и нощем. Така животът ù се превърна в една надежда, че всичко това ще се случи наяве. А може би?
   Дните минаваха и тя чакаше, и все чакаше. Той да не е само онзи, от снимката, а да е до нея. Топъл, с искрящи очи и страстно да я прегръща. Тогава нейното сърце, превърнало се в трепет, ще засияе в гърдите ù.  Тя ще се притисне нежно до него и ще му прошепне, "обичам те, ти си истински". А той ще ù отвърне с много любов.

23.09.2011 петък

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Герасова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...