Съвременна история за Пепеляшка

Бях облечена в дълга до земята червена рокля със златни нишки по нея. Навън беше мрачно, духаше неукротим вятър и валеше проливен дъжд. Стоях под дъжда и ако човек ме гледаше отстрани, щеше да му бъде трудно да разбере дали плача или това бяха капките по лицето ми, но дълбоко в душата си знаех, че плача... Бях загубила много повече от една стъклена пантофка; бях загубила чувствата и мислите си, душата, и сърцето си, но по-страшното беше, че бях загубила себе си...

Стоях под дъжда и си спомних, че някога бях обещала любов. Спомних си, че бях изричала думи, в които вярвах. Спомних си пътите, в които съм протягала ръка за милувка и пътите, в които тръгвах по пътища, по които ме беше страх да вървя.

Говорех си сама...

Знаех, че не бях първата й и единствена любов, но копнеех да бъда последната й такава - вечно забързана, неприлично нещастна, но толкова истинска, и толкова нейна.

Такава ли бях наистина?

Продължавах да стоя под дъжда, цялата мокра, без стъклената си пантофка, без детското си изражение, без безкрайните си мечти и копнежи...

Ако можех да се върна назад във времето и да променя едно-единствено нещо в живота си... дали бих го направила? И ако го направя, дали тази промяна щеше да промени живота ми, или щеше да разбие напълно сърцето ми? Или щеше да разбие нечие друго сърце? Дали бих избрала коренно различен път, или бих променила само едно нещо? Само един момент, който винаги съм искала да върна...

Бях щастлива, някога. От много време не бях. Не търсех ново щастие и може би и то не ме търсеше. Имах вътрешното усещане, че на друго място, с друг човек няма да се получи. И това чувство ме изгаряше... Нямах нито енергията, нито желанието да опознавам и допускам до себе си нови хора. Беше твърде изтощително и почти винаги, някъде по пътя, се сблъсквах с разочарованието... Предпочитах да си спестя целия този панаир на чувствата. Така щях да имам много време за себе си, макар че, като се замисля, много от отдавна времето беше само за мен... Това, че нямаше кой да забележи новия цвят на косата ми или роклята, за която похарчих доста пари не беше от значение. Приготвях си бърза вечеря и измежду всички сълзливи филми все изскачаше нещо свястно за гледане. Дни, като всички останали!

Истината беше, че самотата, която отричах или прикривах така старателно, обличах в илюзии и грим, а картинката всъщност беше доста жалка. И въпреки, че беше плод на личен избор, този избор определено беше лош!