Има ли нещо по-лошо от това?
Слънце и луна, огън и вода, те бледнеят пред теб. Остават невидяни от твоята усмивка, от твоя глас, от твоя смях. Загубих те и сега съжалявам. Знам, никога няма да си те върна обратно. Загубих теб и всички, които обичах. Остана ми само самотата. Всеки ме мрази и ако изчезна, на никого няма да му направи впечатление, че ме няма. Никой няма да се запита къде съм, защо ме няма, дали не ми се е случило нещо. Все едно съм някоя незабележима частица. На никого не му пука за моите чувства, всеки ми обръща гръб. Писна ми от всичко и от всеки. Никой не може да разбере колко е трудно да си на мое място. Да усещаш как с всеки изминал ден още повече разбираш, че на никого не му пука за теб. Писна ми от това, писна ми от всички, вече разбрах, няма никъде място за мен. Никой не ме обича, ценят ме, само защото имат изгода от мен. Стига ми толкова болка, не мога повече, стигнах до края. Сбогом на всичко това, сбогом на тия, които си мислят, че са нещо повече от мен. Ще сложа край на болката и страданието си. Всичко беше до тук, до този момент. Сбогом на света, който не осъзнава какво губи в този момент. Сбогом и на теб, човека, който още повече ме накара да страдам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тъмен ангел Всички права запазени
