линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
21.03.2020 г., 8:17 ч.

Имало едно време - Ти и Днес 

  Проза » Други
599 2 9
1 мин за четене

Колкото и да наднича гладния нос в онова, което се пече, колкото и очичките да твърдят, че е готово, докато ръчичките не отворят хлебопекарната, а опитът не огледа действителността в тавичката... А и нивата, която очаква питката да я обиколи; Ами лисицата, дето с ум и разум лапнала питката...

- Внимаваш ли?

- Внимавам ли?

- Ей, Ти, знаеш ли как ще свършат накрая нещата?

- Не знам.

- Мислиш ли, че...

- Знаеш ли, странен си. Не мога да внимавам и да мисля едновременно. Когато мисля, събирам онова, което е, с онова, което не е. И решавам как да действам. Само когато действам внимавам.

- Сега действаш ли?

- Чакането действие ли е?

Мълча и разхождам мислите си по ръба на планината. Поспирам ги край комините на къщите. Вдишвам сребристия дим и продължавам след чуруликането на птиците да вървя по пътя си. Сам със спомените и надеждите, с вярата, че всичко се повтаря, но и с разбирането, че не е възможно днес да опечеш нов хляб с вчерашното брашно. 

Ти се надига от мястото си и изключва хлебопекарната. Очакването свърши. Това означава, че то все пак е действие. Нали?

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??